Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Ветеран си. Къде са ти бойните значки?
— Не ги нося, сър.
— От срам?
— Не, сър. Просто се смятам за излязъл в пенсия.
— Бързаш да се оттеглиш от имперска служба?
— Не, сър. Просто работих много за пенсията си — Темпър си пое дъх, след което продължи. — Строя си лодка, нали разбирате. Най-красивото нещо, което някога…
Ръка се подаде от пелерината и му даде знак да мълчи.
— Добре. Вратарю, позволи на този мъж да излезе.
— Тъй вярно, сър.
В далечния край на входния тунел, Лубен вдигна връзката с ключове и отключи малката вратичка в голямата порта. Темпър мина през нея. Лубен подаде главата си след него и се усмихна накриво.
— Никога не си ми казвал, че си строиш лодка.
— Цуни Гуглата, сакат гърбушко.
Лубен се разсмя безшумно и му отвърна с жест, който нямаше нужда от думи, след което затръшна вратичката. Ключалката изщрака.
Темпър заслиза по стръмния склон на Крепостния път. Той представляваше стълбище, издълбано в самата гръд на скалата, което правеше четири остри завоя, спускайки се по склона на носа. Всеки сантиметър от него бе в обсега на насочените към града крепостни катапулти. Високо горе един облак се бе довлякъл над острова, събрал сили над Морето на бурите. Нощта щеше да е неприятна. Островитяните вярваха, че Ездачите на Бури причиняват най-лютите ледени бури, които идваха от юг.
Скалата се издигаше като острието на нож, разделящо пристанищния град от северната граница на Малаз. В основата й се бяха сгушили Светлините, кварталът на богатите, разчитащ на сигурността, която осигуряваше надвисналата отгоре крепост. На запад и на юг градът се извиваше в бърканица от криви улици около реката и блатистия бряг на залив Малаз. Отвъд зеленееха схлупени хълмчета, продължаващи до хоризонта. Дим от печки се стелеше над покриви от плочи и кремък. Тук-там светеха фенери. Облачният фронт доведе слаб ръмеж, който скри прекрасната гледка към пристанището. Капките мокреха врата на Темпър като ледена слюнка.
Напоследък пристанището се използваше предимно за военен превоз, но все пак се въртеше и търговия, част от която дори бе законна. Въпреки това днешното пристанище бе само една бегла сянка на това, което бе в миналото. Пусти къщи гледаха към порутени складове и люлеещи се, разядени от вълните кейове. Някога пристанище на пиратски флот, после таласокрация8, а след това империя, градът сега изглеждаше населен по-скоро с призраци, отколкото с хора. Той бе дал името си на империята, но бе загубил своята тактическа и стратегическа стойност, с изключение на функцията си на отправна точка на военни кампании при разрастването на империята към далечните морета.
Корелското нашествие бе променило това за известно време, разбира се, и островитяните отново бяха повярвали в светлото бъдеще на своя остров. Но кампанията се бе оказала истинска катастрофа — една бездна, в която изчезваха мъже и ресурси. Сега градът и островът бяха като западнали свърталища на духове. Докато мислеше тези неща, Темпър изведнъж осъзна защо точно сега тази пъпка на дирника на империята бе приела първия куриерски катер, който бе виждал откакто бе пристигнал: това бе послание за поданиците. Машинарията на имперското управление се бе завърнала там, откъдето бе тръгнала, колкото и краткотрайно да бе това завръщане.
Преди последния завой Темпър присви очи и се взря през ситния дъждец. Видя Твърдината на Мок през процеп в ниските облаци. Изглеждаше като кораб в бурно море, който бе загубил равновесие и всеки момент щеше да се преобърне.
Темпър прокара ръка през късо подрязаната си коса, за да я избърше от дъжда, след което продължи. Зачуди се дали на такава нощ не й се полага напитка, която бе по-силна дори от тъмното пиво на Кууп.
Киска се бе излегнала на студените корабни дъски и споменът за тези възвишени мечти, толкова живи само допреди няколко дни, караше бузите й да се изчервяват от срам. Колко детински се бе държала! Най-неприятният й спомен бе малоумният шок, втрещената, онемяла изненада, която се бе изписала на лицето й, когато на входа на Твърдината друг телохранител, несъмнено Нокът, я бе дръпнал настрани за ръката като дете.
Играй си другаде. Няма да имаме нужда от услугите ти.
Споменът, който се връщаше отново и отново, бе почти достатъчен, за да я накара да удари с юмрук по дървото. Но тя се овладя и вместо това прехапа устната си толкова силно, че по езика й прокапа кръв.
8
Таласокрация — държава с предимно морски владения. — Б.пр.