Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Просто оправи нещата, Вал — настоя Кристиан.
— Но тогава няма да си спомняш този вълшебен миг.
— Направи го.
— Добре — съгласи се Валентин, — но ще ми останеш длъжник. Не че ще си спомняш нещо де.
Той затвори очи и пъхна ръка в джоба си. Лицето му се вкамени и сякаш за миг се изпразни от съдържание. Секунда по-късно двамата с Кристиан отново слушаха Шарлот, която им говореше за последния разказ, който беше написала. Кристиан премига няколко пъти. Не си спомняше нищо, както и останалите гости. Тълпата не се бе скупчвала около тях. Шарлот не беше припадала в ръцете на Кристиан. Сервитьорите не бяха блъскали силно вратата. Валентин отвори очи и се усмихна. Само той помнеше какво се бе случило.
Шарлот и Кристиан го усетиха като обикновено хлъцване. Както говореше, гласът на Валентин някак засече. Тъкмо цитираше нещо и когато забеляза, че е успял да впечатли Шарлот, додаде: „Това е про-прочут цитат.“ Просто така. Приземи се насред собственото си изречение. Нищо необичайно.
На няколко пъти преди това бе се запъвал така по време на разговора. Лицето му потрепваше, като на болен със синдрома на Турет. Обикновено се случваше точно преди да изтърси нещо смешно или остроумно, или пък да пофлиртува. С други думи — точно преди най-сполучливите му реплики. „Сигурно е от нерви“, помисли си Шарлот и пренасочи вниманието си от Кристиан върху него.
Валентин слушаше как Шарлот говори за пиесата си. — Същата, която щяха да играят в Марлоу на другия ден след Коледа.
— Става въпрос за онази мистериозна история, според която Кристофър Марлоу — съименник на нашето училище, е имитирал смъртта си и започнал да пише под ново име — Уилям Шекспир — обясняваше тя, а очите й постепенно се разширяваха. — Има и няколко музикални изпълнения…
Преди да довърши, Валентин се пресегна, хвана ръката й и я дръпна встрани от Кристиан, точно когато вратата отзад се отвори със замах и оттам се изсипа армията сервитьори.
— Благодаря — рече Шарлот и се завъртя към него, за да направи място на още един от сервитьорите.
— За мен беше удоволствие — смигна й той. Този път Шарлот целуна по бузата него.
— Чудесно спасяване — обади се Кристиан и се върна при еклерите. Нямаше никаква представа какво всъщност бе направил Валентин и че в продължение на секунда самият той си мислеше, че харесва Шарлот.
— Забавляваш ли се? — попита мадам Вилрой, когато цъфна изневиделица зад рамото на Виктория. В това време тя наблюдаваше как се сащиса Люси, когато Бисе заговори на чист японски с главния майстор на суши и осигури за групичката допълнителни лакомства, извън предвиденото в менюто.
— Тази Люси е лъжкиня — изсъска Виктория, припомняйки си всички неща, които момичето не беше казало.
— Значи трябва да я запознаем с Валентин — засмя се мадам Вилрой.
— Една от съветничките в училището си има фаворити.
— Виж ти? А Люси от фаворитите ли е?
— Не за дълго.
— Недей така, Виктория, нима не знаеш, че с измама не се стига далеч.
Но Виктория определено се забавляваше. Тя дръпна настрани, един от сервитьорите, който носеше поднос с хапки с хайвер от раци, и прошепна в ухото му:
— Знаеш ли коя е мисис Спенсър?
— Не — отвърна сервитьорът.
— Оная гарга с пауновата рокля.
Човекът се притесни. Не знаеше какво да каже.
— Ще ти дам… — Виктория се втренчи в очите му, за да чуе въртящите се в главата му цифри и да прецени цената му, — сто долара, ако отидеш при нея и се представиш като Итън от Девънширския клуб.
Без да чака съгласието му, тя пъхна парите в предния джоб на сакото.
Когато сервитьорът кимна и си тръгна, Виктория обясни на мадам Вилрой:
— Итън е момчето, с което Люси се среща през последната година. Спенсър не го е виждала лично, но дъщеря й е казала, че има собствен попечителски фонд. А сега ще помисли, че той всъщност е прост келнер. Това означава поне… — Виктория погледна часовника си, — пет минути истинска забава.
Мадам Вилрой се изкиска деликатно.
Виктория се обърна и се насочи към Люси и Бисе, за да се наслади на онова, което Люси още не подозираше, че я очаква. Мадам Вилрой забърза след нея, стараейки се да не изостава. Щом доближи двете момичета, Виктория заговори:
— Е, имаш ли си приятел?
— Какво? — Люси се обърна, шокирана, че Виктория отново е там, при това все така рязка и нелюбезна.