Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
Но тъй като това беше генералната ни репетиция, когато Аспен ме доближи достатъчно, че да ме покани на танц, не му отказах.
— Добре ли си? — поинтересува се той. — Напоследък ми се струваш доста омърлушена.
— Просто съм уморена — излъгах аз. Не можех да му споделям за любовните си несгоди.
— Така ли? — усъмни се той. — Аз пък си мислех, че ми предстои да чуя някоя лоша новина.
— Какво имаш предвид? — Да не би да знаеше нещо, което аз не знаех?
Той въздъхна.
— Ако се готвиш да ми кажеш, че трябва да престана да се боря за теб, не искам да слушам.
В интерес на истината дори не се бях сещала за Аспен през последната седмица. Съзнанието ми бе така погълнато от ненавременното ми признание и погрешните ми догадки, че не оставаше място за нищо друго. А какво излизаше? Докато аз се бях тревожила, че Максън ще ме изостави, Аспен се беше тревожил, че аз ще изоставя него.
— Не е това — отвърнах мъгляво, засрамена от себе си.
Той кимна, останал поне за момента доволен от отговора ми.
— Ох!
— Опа! — казах аз. Наистина не го бях настъпала нарочно. Опитах да се съсредоточа върху танцовите стъпки.
— Прощавай, Мер, но си окаяна танцьорка. — Аспен се подсмихваше, въпреки че едва ли беше приятно да те настъпят с токче.
— Знам, знам — признах си задъхано. — Влагам голямо старание, повярвай ми!
Подскачах из салона като сляп лос, но пък компенсирах липсата на грация с
усърдие. Аспен, като един истински джентълмен, правеше всичко възможно да спаси
положението, мъчейки се да следва моя ритъм, макар и в ущърб на музикалния. Такъв си беше — винаги трябваше да е моят герой.
В края на последната репетиция поне бях научила стъпките. Не можех да обещая, че няма да поваля някой гостуващ дипломат със спазматичните си ритници, а единствено, че ще дам всичко от себе си. Като се замислих по въпроса, ми се проясни защо Максън изпитваше колебания. Щях да го излагам при чуждестранните му визити, да не говорим при банкетите в двореца. Чисто и просто — нямах осанката на принцеса.
Въздъхнах и отидох да си взема чаша вода. Останалите момичета започнах да се разотиват, а Аспен ме последва.
— И така — подхвана той. Озърнах се наоколо, за да се уверя, че никой не ни гледа. — Стигнах до заключението, че щом не страдаш по мен, значи, страдаш по него.
Сведох поглед и бузите ми пламнаха. Колко добре ме познаваше само.
— И бездруго не бих се определил като негов привърженик, но ако още не е проумял колко си неповторима, то, изглежда, е кръгъл идиот.
Усмихнах се, забола очи в пода.
— А ако не спечелиш короната — какво толкова? Не ти е нужна, за да си пленителна. И знаеш ли какво… знаеш ли… — Докато се мъчеше да изнамери подходящите думи, аз събрах смелост да го погледна в лицето.
Очите на Аспен предлагаха хиляда различни завършека на изречението му и всеки от тях го свързваше с мен. Не беше загубил надежда. Познаваше ме по-добре от всеки друг. Бяхме си лика-прилика. Няколко месеца в двореца не можеха да заличат цели две години. Каквото и да се случеше, Аспен щеше да ми подаде ръка.
— Знам, Аспен. Знам.
СЕДМА ГЛАВА
С момичетата от Елита ни бяха строили в редица във внушителния вестибюл на двореца, а аз подскачах на пръсти от нетърпение.
— Лейди Америка — подшушна ми Силвия. Толкова ми трябваше да се досетя, че поведението ми е неприемливо. Главната ни менторка, отговаряща за представянето ни в Избора, приемаше действията ни доста лично.
Опитах да се поукротя. Като гледах как Силвия, персоналът и шепата стражи кръстосват насам-натам, можех единствено да им завидя за свободата на движение. Ако и на мен ми беше позволено да се разхождам, несъмнено щях да се чувствам по-спокойна.
Вероятно и присъствието на Максън щеше да ме поотпусне. Или пък да ме изнерви още повече. Продължавах да се чудя защо след всичко случило се помежду ни напоследък все не намираше време за мен.
— Тук са! — провикна се някой отвъд дворцовите порти. Не бях единствената, която не можеше да удържи радостта си.
— Така, дами! — привлече вниманието ни Силвия. — Искам изрядно поведение! Главните слуги и прислужничките да се наредят до стената, моля.
Постарахме се да бъдем ослепителните, грациозни млади дами, в каквито целеше да ни превърне Силвия, но още щом близките на Крис и Марли се показаха на входа, всичко пропадна. Все пак двечките бяха още деца и толкова време бяха отсъствали от дома, че родителите им просто не можеха да спазват благоприличие. Спуснаха се към тях с викове, а Марли изскочи от строя, без дори да се замисли.