Бедствие на високи токчета

Почувства се гадно. Остави шампанското и се загледа в златните мехурчета, които се образуваха отстрани на чашата, издигаха се до повърхността и се пукаха.

Краката я боляха и за какво? За тоя, дето духа. Сред най-богатите, най-красивите и най-образовани мъже в Чикаго тя не намери нито един, с чиято помощ да забрави Алан. Да забрави неговата измяна, своето унижение, невероятното разочарование.

Тя горчиво се усмихна, докато слушаше Гуин да й разказва за неволите си като лекарска съпруга, и си помисли, че Ким с облекчение би научила, че сестра й е прекарала нощта сама, сгушена под юргана в някоя от целомъдрените спални, с които разполагаше тази къща.

— Носят основните ястия — каза Гуин. — Надявах се, че Стан ще се появи навреме, за да хапнем заедно. Знам, че не е болка за умиране, ако се храниш сам, но все пак е хубаво до теб да има мъж, за да не изглеждаш като най-голямата загубенячка на света… Божичко! Ето го графът!

— Графът ли? — Тонът на Гуин накара Бренди да стане от бара.

— Роберто Бартолини. Той е италиански граф.

— Като граф Шокула ли? — Граф. Хайде бе!

— Не. Как е възможно да погледнеш този мъж и да се сетиш за детско мюсли с шоколад? Мен ме връхлитат образи на знойна плът и томителни ласки.

Тази вечер Бренди беше преживяла толкова разочарования, че не намери сили да се обърне и да погледне. Само повдигна рамо и отпи от шампанското. Но Гуин продължаваше да мели:

— Чух го по новините. Гласът му е като на Шон Конъри, само че с много лек италиански акцент. — Гуин показа колко лек, като доближи палеца и показалеца си. — Личи си, че не е американец по думите, които използва.

— Италиански думи ли? — саркастично попита Бренди.

— Не, английски, но… как да кажа… дълги думи.

— Като спагети? — Охо! Сарказмът щеше да се превърне в неин стил на живот.

— Не. Ласкателства. Думи, които не чуваш всеки ден. Като „възхитителен“. И „постмодернизъм“. И… откъде да знам… „родословие“. Той си служи с думите, както художник — с четката.

— Добре. Хубаво. — Гуин наистина беше в екстаз от благоговение, трепет и задъхана похот, затова Бренди се завъртя на едното си токче — и се вцепени.

Тълпата се беше разделила и той стоеше там — секс в костюм на Армани. Роберто Бартолини беше висок поне метър и деветдесет и имаше такива плещи, че балерината Бренди си представи с каква лекота той ще я вдигне, ще я завърти и ще я притисне в обятията си…

— Видя ли? Какво ти казах? — Гуин яростно я сръчка.

Той беше Джони Деп без очната линия. Изправяше се като пират и разглеждаше залата с черни, премрежени очи, в които светеше насмешливо пламъче. Не изглеждаше никак изненадан от интереса, който възбужда персоната му. Дългата му до раменете коса беше сресана назад, разкривайки лице като суров планински хребет — съчетание от груби и великолепни черти с неустоима притегателна сила. Устните му — плътни, твърди, чувствени — накараха Бренди и всяка друга жена в залата да изтръпне от сладостна възбуда.