Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
— Баща ти е глупак. Да изостави съкровище като Тифани заради друга жена… — Гласът му секна. — Но хайде да не нищим сега такива теми. Ти си направо неотразима. Кой да предполага, когато те видях за пръв път на три годинки да изпълняваш пируети по трико и пачка в офиса на баща ти, че ще пораснеш толкова висока и красива?
— О, да. Балерината Бренди. — Спомените, които доставяха на чичо Чарлс такова удоволствие, я унижаваха. — Танцувах, докато момчетата не започнаха да се оплакват, че не могат да ме повдигат, защото съм по-висока от тях. — Това не беше точно истината, но сега не беше нито времето, нито мястото за по-достоверни и горчиви обяснения.
Чичо Чарлс се разсмя.
— Сега обаче имаш с какво да си отмъстиш. Какво ще стане с тази разкошна червена рокля, ако изпуснеш дъх?
— Ами твоето парти ще стане много интересно.
— Дишай — посъветва я той. — Прекалено съм възрастен, за да се оправям с масови размирици в къщата си. Впрочем къде е годеникът ти? Очаквах да го видя.
Тя даде отговора, който беше упражнявала; отговорът, който казваше толкова много и толкова малко:
— Нали знаеш, че е стажант.
— Ще има да съжалява, че е пропуснал да те види така.
— Той вече съжалява. — Жалък, мръсен кучи син. — Просто още не го е разбрал. — Дойде време за смяна на темата. — Чичо Чарлс, преди не бях идвала в къщата ти. Направо загубих ума и дума!
— Благодаря ти. — Възрастният мъж я хвана под ръка и я поведе към навалицата. — Все още текат ремонти и проекти, но къщата е страшно голяма. През повечето дни се мотая тук сам-самичък. Липсва ми специален човек.
— Жалко. — Бренди се поколеба, но после се престраши заради старото семейно приятелство. — Може би е време да си намериш такъв човек.
— Май си права. Но я кажи: видя ли моя страхотен удар? — Той буквално грейна и насочи Бренди към стената в дъното.
Някаква витрина беше осветена с прожектори.
— Какво е това?
— Ще видиш. — Чичо Чарлс си проправяше път, водейки Бренди. — Извинявайте.
— Разкошен е, Чарлс. — Една възрастна дама го потупа по рамото.
— Благодаря, Мел. До последния миг не знаех дали ще успея да го докарам.
— Мили боже! Страхотно нещо, господин Макграт. Направо ми взе ума! — Една млада жена с блеснали очи здраво раздруса ръката на чичо Чарлс и се запромъква към бара.
Той я изпроводи с поглед, поклати глава и се усмихна.
— Нямам представа коя беше тази.
Тълпата ставаше все по-гъста, коментарите — все по-многобройни.
— Прекрасен експонат, Чарлс.
— Изключително е да го видиш толкова отблизо.
Най-накрая двамата с Бренди стигнаха до витрината. Кадифено въже я отделяше от гостите. В центъра й, осветена от прожектори, стоеше кутия с огърлица — огърлица, която би предизвикала сърцебиене у всяка нормална жена.
Бренди беше съвсем нормална.
Сред обков от платина и бели диаманти — самите те внушителни по размер — искри пръскаше най-грамадният син камък, който Бренди някога беше виждала.
— Даже не изглежда реален — промълви възхитено тя. — Какво е това?
— О, съвсем реален е — увери я чичо Чарлс. — Това е най-големият син диамант измежду руските царски бижута. Това, мила моя, е Пламъка на Романови.
Пет
— Пламъка на Романови е част от пътуваща изложба, която в настоящия момент гостува на Чикагския музей. Цар Николай го подарил на императрица Александра, когато тя му съобщила, че е бременна с петото им дете. Говори се, че камъкът носи лош късмет, и наистина — след седем месеца принц Алексей се родил с хемофилия.
— Което допринесло за залеза на кралската фамилия — прошепна Бренди.
Всички си шепнеха, сякаш са в църква, сякаш подобно съвършенство изискваше смирение.
Хладната красота на диаманта и злостното проклятие хипнотизираха и омагьосваха.
Но четирима здравеняци от калибъра на Джери стояха около витрината и Бренди не се съмняваше, че ако тя или който и да е друг посегне на камъка, ще се разрази същински ад.
— Изключителен е, Чарлс. — Една дама на средна възраст с изискана черна рокля без ръкави и с доста хубави бижута не можеше да откъсне поглед от Пламъка на Романови. — Колко струва?
Чичо Чарлс пъхна палци под ревера си.
— Колийн, в сегашното си превъплъщение и с историческата си обремененост той няма цена. Ако го откраднат и го нарежат на по-малки камъни, биха могли да му вземат четирийсет милиона приблизително.