Бедствие на високи токчета

— Не! Назначих Бренди в кантората, за да работи по наказателни дела. — Чичо Чарлс изгледа Мел гневно.

— Охо, охо! Приятно ми е да се запознаем, млада госпожице. — Сякаш загубил интерес, Мел леко стисна пръстите й — Бренди се озадачи от внезапната промяна в настроението му — и се обърна към чичо Чарлс. — А ще се появи ли дамата, за която ти ми разказа?

— Сега не. — Чичо Чарлс бързо насочи Бренди към друга гостенка — атрактивно миньонче с черна рокля, която сто на сто беше имитация на „Вера Уанг“. — Това е Шона Милър, талантливата администраторка на „Макграт и Линдоберт“.

Шона се ръкува с Бренди, но хладината, която излъчваше, можеше да съперничи на студа отвън. Тази жена не одобряваше Бренди.

— Роклята, която носите, би била идеална за… да речем, раздаването на „Оскарите“!

Естествено, подтекстът беше, че роклята е неудачен избор за благотворително мероприятие, организирано от юридическа кантора.

Само че Тифани бе втълпила на скептичната си дъщеря много уроци, включително и този как да се оправя с враждебни миньончета.

Бренди се наведе и прошепна в ухото на Шона:

— Следващия път идете в ABS. Там ще ви ушият страхотна имитация на разумна цена.

С опита си на адвокат и светски лъв чичо Чарлс моментално усети назряващия скандал и се намеси, преди гневът на Шона да изригне:

— Пийни си шампанско, скъпа — подаде той на Бренди чаша от подноса на един преминаващ келнер и я насочи към една привлекателна афроамериканка на средна възраст. — Познаваш Вивиан Пеликан, нали?

— Така е. За мен винаги е чест, госпожо Пеликан. — Вивиан Пеликан беше една от първите чернокожи жени, пробили стъкления таван1.

Тя се беше издигнала на поста старши съдружник единствено благодарение на своя устрем и талант. Побелялата й коса беше късо подстригана, живите й кафяви очи оглеждаха наоколо; очевидно беше дочула хапливите реплики между Бренди и Шона.

Госпожа Пеликан се здрависа с Бренди.

— Дойдохте тъкмо навреме, госпожице Майкълс. В понеделник започваме работа по един нов случай, включила съм ви в екипа.

— Нямам търпение. За мен е чест да работя с вас.

— Нека ви запозная със съпруга си, който е архитект в „Хъмфрис и Харпър“.

— Приятно ми е, господин Пеликан.

— Харпър — поправи я той, но се усмихна и я представи на партньора си Хъмфрис, който отговаряше на всички критерии за любовник, освен че: а) живееше в Чикаго и б) приличаше на жаба-кекерица.

Неразумната афера на Бренди щеше да се състои на светнати лампи в спалнята и затова искаше мъж, който се занимава с вдигане на тежести, чиято загоряла кожа е обсипана с фини косъмчета и който не си закопчава с мъка колана заради шкембето. Затова тя се усмихна, остави чичо Чарлс да спомене годеника й, а когато той я остави, за да поздрави други гости, Бренди се сля с навалицата, търсейки любовника диамант, скрит нейде сред костюмарите и метросексуалните.