Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
— Влизайте, госпожице Майкълс — подкани я лакеят. — Температурата е под нулата, а пак излезе вятър.
Бренди потрепери и набързо се изкачи по стъпалата. Висок, едър мъж с бръсната глава и леденосини очи с бледи мигли й отвори широката врата. Бренди въздъхна от удоволствие, когато топлината на фоайето я обгърна.
— Ако обичате, може ли поканата ви?
Тя погледна табелката с името му. Джери. Охрана. С всички атрибути на поста: мускулест, с черен костюм, бяла риза, сива вратовръзка. Двама чернокожи мъже и една азиатка, всички облечени точно като него и с подобни непроницаеми изражения, стояха във вестибюла, за да приветстват други гости.
Бренди се убеди, че на това мероприятие в подкрепа на Чикагския художествен институт присъстват изключително важни особи. Чичо Чарлс се страхуваше от натрапници и не желаеше инциденти, в които са замесени неговите много богати клиенти и приятели.
Бренди стоеше спокойно и отпуснато, докато Джери разглеждаше поканата й, списъка с гостите и нейното лице.
Зад нея една възрастна двойка доста издокарани испанци прекрачиха прага и друг охранител поде с тях същата процедура.
— Госпожице Майкълс, ще възразите ли, ако надникна във вашата… ъъъ… раница? — попита Джери.
— Моля, заповядайте. — Тя му подаде сака.
Испанците си свалиха палтата и с любопитство загледаха как охранителят поставя сака на крехката старинна масичка до стената и отваря закопчалката.
В къщата бе красиво. Всичко беше голямо, високо, просторно — лъскавият паркет, потретите със сковани, напудрени аристократи, стените с дървена ламперия. Докато се любуваше на махагона на витото стълбище, на кристалния полилей, който искреше два етажа по-нагоре, и на китайските килими, Бренди бе обзета от въодушевление. Къщата беше фантастична точно както Тифани се надяваше. Специално обърна внимание на детайлите, за да разкаже на майка си — майката, пред която трябваше да признае и за разваления си годеж.
Разбира се, Бренди беше изкарала деня, глезейки се с вана, масаж, маникюр, педикюр, бронзов загар, подстригване и прическа, както и с най-големия си поход по магазините… Удивително беше колко лесно можеш да изхарчиш седем хиляди долара, ако си го поставиш за цел.
Също така беше поспорила с Ким за осъществяването на плана си. Ким се бе показала удивително непреклонна, щом ставаше дума за морала на сестричката й.
Откъде време да се обади на Тифани?
Дискретно покашляне я накара да вдигне поглед към Джери.
Плещестите му рамене се бяха стегнали. Като се започне нагоре от вратовръзката и се стигне до оредяващата коса на челото му, бледата кожа се бе зачервила.
Така му се пада. Нека бере срам. Разбираше, че в задълженията му влиза да претърси чантата й, но не бе нужно това да й харесва.
Охранителят преглътна, повдигайки с два пръста тънкия дантелен сутиен, който по-късно щеше да прилегне адски еротично към гърдите й. Бренди го беше изпробвала в магазина заедно с цял куп други ефирни одеяния за спалнята.
Джери се мъчеше да не я поглежда, но загуби битката. Кафявите му очи се стрелнаха към гърдите й.
И видяха чисто и просто жена, увита в зимно палто. Бренди с удоволствие би се появила на партито само по изискан вечерен шал, но и дума не можеше да става да излиза на този лют студ без най-дебелото си палто — а дори и то не беше достатъчно дебело.
Джери дръпна ръката си като опарен, сякаш се бе измъкнал от капан с някаква коварна примамка.
— Добре. Искате ли, ъъъ… да ви дадем номерче. Тоест, искате ли да оставите тук сака и да не го разнасяте с вас?
— С удоволствие. — Тя извиси гласа си, както Тифани редовно правеше, когато желаеше услуга от някой мъж. — Джери, бихте ли се погрижили за сака?
— Да. — Той подръпна яката около бичия си врат.
— А за палтото ми? — Бренди запърха с мигли. Гримьорът я беше уверил, че й е сложил страхотна спирала, която няма да се размаже.
— О, да.
Когато другите охранители взеха да прочистват гърлата си и да пристъпват от крак на крак, Джери разбра, че е бил манипулиран. Със строг поглед й каза:
— Гардеробиерната е там…
Тя му се усмихна право в очите.