Бедствие на високи токчета

— Разкошно — изкоментира той.

— Благодаря ви. — Тя прие комплимента без престорена свенливост.

Роберто влезе в библиотеката и затвори вратата.

— Струва ми се, че искате да говорите с мен.

Тя заби поглед в пода, сякаш търсеше как да формулира думите си. Изправи рамене, обърна се с лице към него и вирна брадичка.

Изведнъж вече не приличаше толкова на мечтата, която го бе омайвала цял живот, а по-скоро на професионалистка. Учен или адвокатка.

Или агентка на ФБР?

Естествено. Агентка на ФБР.

Удоволствието му от срещата се изпари. Той пъхна ръка в джоба на сакото си и зачака.

— Бих искала тази нощ да спя с вас.

Ръката му се сви в юмрук и възбудата отново пламна. Не беше от ФБР. Освен ако от бюрото не бяха променили значително тактиката си.

— Имам си причини. Очаквам да не ме разпитвате. Но ми трябва… мъж… за през нощта… ти ми трябваш — изостави тя учтивата форма. — Никога преди не съм бройкала мъже, затова не се притеснявай, че ще те отбележа с резка върху колана си. Това не е капан. Целта ми е единствено удоволствие. Моето и, надявам се, твоето. — Тя зачака отговор с напрегнато вцепенение.

Не беше от ФБР.

А свалячка?

Не бе изключено.

Първата шпионка, изпратена от клана Фосера?

Предположение, което не беше за изхвърляне.

Мълчанието му я смути. Тя погледна къде е оставила токчетата си и ги нахлузи едно по едно.

— Но преди да продължа, може би трябва да те попитам проявяваш ли интерес.

— Интерес? — В Чикаго нямаше нормален мъж, който да не даде дясната си ръка, за да стои там, където стоеше Роберто сега. Пращенето на пламъците и тихото й дихание разчупваха тишината в библиотеката. Той тръгна към нея, а щом тя надигна глава и отметна златните кичури от лицето си, Роберто се усмихна с цялото си обаяние. Повдигна ръка и я спря на сантиметър от брадичката й.

— Може ли?

Мислеше, че ще се отпусне в обятията му. Вместо това тя кимна вдървено като стара мома или детска учителка, която си позволява волност.

Аха. Не беше опитна. Не беше свалячка.

Миришеше хубаво като цвете, което цъфти нощем. Като жена с тайни. Той бавно плъзна пръсти от брадичката към ухото й, наслаждавайки се на този първи, много важен допир. Кожата й беше толкова кадифена на пипане, колкото изглеждаше, затоплена от огъня в камината и от огъня на нуждата. Докосна обицата й с великолепен сапфир и помилва ухото, отмятайки косата й назад. Тя долепи буза до ръката му като котка.

Чувствително създание, което обича да го галят.

Тя го гледаше с най-удивителните очи, сини като метличини. Изражението й бе тържествено, все едно той беше учител, а тя — прилежна ученичка. Държанието й подхранваше егото му — его, което според вечните натяквания на майка му беше прекалено раздуто.