Където злото властва

Ватен си спомняше смътно, че бе останал с впечатлението, че Гюн Брита Дале бе подходила към изследването на тази книга по-задълбочено от повечето й изследователи и бе открила нещо, за което не искаше да говори. Той обаче не бе успял да я попита направо и да разбере подробностите, защото Гюн Брита бе започнала да говори за друго. За това колко било жалко, че преди не си общували така и колко обидно било да си тръгва от тази работа точно сега.

Докато бяха говорили за това, Ватен бе допил последните капки вино от чашата с надпис: „Най-добрата мама на света” и бяха стигнали единодушно до извода, че понася добре алкохола и експериментът е успешен. За да отпразнуват това, Гюн Брита бе наляла останалото от бутилката в двете празни чаши. Той бе успял да отпие само една глътка, след което бе настъпил непрогледен мрак.

След това се появяваха само някакви откъслеци. Пред мисления му взор избухваха силно размазани видения на безобразно подово покритие и нещо, приличащо на блузката на Гюн Брита, а също така - ръце, оказващи се не където трябва. Смътно си спомняше някаква стая, може би хранилището отвътре, и собствения си страх от затвореното тясно пространство. Най-накрая остана някаква каша, в която плуваха фрагменти от спомени - отворената врата на тоалетната и кисел вкус на повръщано.

А след това го налегна жестоко главоболие.

Погледна часовника си. Отиваше към единадесет часа. Ако се съдеше по датата, съботата още не бе свършила. Тоест навън бе вечер, а не утро. Трябваше му цяла вечност, за да стане от креслото. Озовал се на крака, той се олюля и усети, че му се гади. Обезпокоен, почти в паника, той се отправи към асансьора и се спусна до първия етаж. Бързо се придвижи от асансьора към кабинетите. За свое най-голямо облекчение, Ватен откри, че там всичко бе наред. Някой - очевидно Гюн Брита - бе прибрал бутилката и чашите. Неизбежните винени петна също бяха изчезнали. Той се убеди, че вратата на книгохранилището е заключена, но не знаеше дали да се радва за това, или, обратното, да се безпокои. За съжаление, той не можеше да отвори сам хранилището, защото за това трябваха два различни кода, а той разполагаше само с един. Втория код знаеше неговият началник Хорнеман, а също така и довереният библиотекар. До този ден такъв бе именно Гюн Брита и според инструкциите вторият код трябваше да бъде сменен в понеделник, когато тя щеше да престане да работи тук. Всичко това бе от съображения за сигурност и разбира се, бе неизбежна рутина. Поради това на Ватен му оставаше само да се надява, че и в книгохранилището всичко е на мястото си или, което бе още по-добре, че спомените му за пребиваване в книгохранилището въобще не съответстват на действителността.