Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Три месеца преди това Алма беше стояла с тях на същия кей, докато изпращаха брат ѝ Самуел, който беше с десет години по-голям от нея. Майка ѝ проля много сълзи, преди да се примири с решението на съпруга си да пратят момчето в Англия като предпазна мярка, в случай че недоказуемите слухове за война се сбъднат. Там той нямаше да подлежи на мобилизация във войската, нито можеше безразсъдно да се запише доброволец. Семейство Мендел нямаше как да предположат, че две години по-късно Самуел ще воюва в Кралските въздущни сили срещу Германия. Докато гледаше как брат ѝ се качва наперено в парахода като човек, предприемащ първото си приключение, Алма прозря заплахата, надвиснала над семейството ѝ. Брат ѝ беше като маяк в живота ѝ, пръскаше светлина в най-тежките моменти и прогонваше страховете ѝ с победоносния си смях, с мили шеги и с песни под акомпанимент на пиано. Самуел също посрещна възторжено Алма още от мига, в който, като новородена, я пое в ръцете си – розово, мяукащо като коте вързопче с мирис на талк. Тази страст към сестричката продължи да расте през следващите седем години, чак дотогава, когато се наложи да се разделят. Като научи, че брат ѝ няма да е повече до нея, Алма изпадна в първата си и единствена нервна криза. Започна с плач и крясъци, мина през гърчове на пода и завърши във ваната с ледена вода, където майка ѝ и възпитателката безмилостно я потопиха. Заминаването на момчето я хвърли в безутешност и я постави нащрек, защото тя предусещаше, че това е само пролог към драстични промени. Слушаше родителите си да говорят за Лилиан – сестра на майка ѝ, която живееше в Съединените щати, омъжена за Исаак Беласко, важна клечка, добавяха всеки път щом се споменеше името му. До този момент момичето не бе подозирало за съществуването на далечната леля и на важния господин и затова се изненада, когато изведнъж започнаха да я карат да им пише картички, като старателно и красиво изписва буквите. Изтълкува и друг факт като лошо предзнаменование: възпитателната ѝ включи Калифорния – оранжева точка на картата от другата страна на земното кълбо – в часовете по история и география. Родителите ѝ изчакаха да преминат новогодишните празници и ѝ съобщиха, че за известно време тя също ще иде да учи в чужбина, но за разлика от брат си ще продължи да живее в семейна среда в Сан Франциско с чичо си Исаак, леля си Лилиан и тримата си братовчеди.
Плаването от Гданск до Лондон и от там на презокеански кораб до Сан Франциско продължи седемнайсет дни. Семейство Мендел повериха на госпожица Хъником, английската възпитателка, отговорността да заведе Алма невредима до дома на Беласко. Госпожица Хъником беше стара мома е превзето произношение, префърцунени обноски и кисело изражение; отнасяше се презрително към онези, които смяташе за по-нискостоящи в обществото, и демонстрираше лепкаво угодничество към по-високопоставените, но за периода от година и половина, в който бе на работа при семейство Мендел, си бе спечелила тяхното доверие. Никой не я харесваше и най-малко Алма, но мнението на момичето не участваше при избора на възпитателките, които я бяха обучавали у дома през първите ѝ години. За да са сигурни, че жената охотно ще приеме пътуването, господарите ѝ обещаха значително възнаграждение, което щеше да получи в Сан Франциско, след като Алма се настанеше у чичо си и леля си. Мис Хъником и Алма пътуваха в една от най-хубавите каюти на кораба, отначало бяха замаяни, а по-късно отегчени. Англичанката нямаше място сред пасажерите от първа класа, но би предпочела да се хвърли зад борда пред това, да се смеси с хората от собственото ѝ социално равнище, така че прекара повече от две седмици, разговаряйки единствено с младата си ученичка. Имаше и други деца на кораба, но Алма не прояви интерес към нито едно от детските занимания, включени в програмата, и не се сприятели с никого; държеше се дръпнато с възпитателката си и плачеше скришом, защото за пръв път се отделяше от майка си; четеше вълшебни приказки и пишеше прочувствени писма, които поверяваше лично на капитана, за да ги пусне по пощата на някое пристанище, тъй като се страхуваше, че ако ги даде на госпожица Хъником, те ще послужат за храна на рибите. Единствените паметни моменти през това дълго плаване бяха прекосяването на Панамския канал и една вечер с маски, в която някакъв индианец от племето апачи бутна в басейна госпожица Хъником, превъплътена с помощта на чаршаф в гръцка весталка.