Момиче на пружина

Веднага щом научиха, че един от мегодонтите им е мъртъв, от синдиката пратиха професионални касапи. Хок Сенг неколкократно ги помоли да извлекат трупа навън и да си свършат работата на улицата, така че неговите хора да се заемат на спокойствие с авариралата захранваща система, но от синдиката отказаха и сега освен хаоса покрай ремонтните дейности и почистването фабриката беше пълна с мухи и с все по-осезаемата воня на смърт.

Кости стърчаха от трупа като корали, издигащи се от океан тъмночервено месо. Кръвта на животното изтичаше в отводнителната система на цеха и продължаваше нататък, засмукана от задвижваните с въглища банкокски помпи за контрол на наводненията. Незнайно количество калории, изтичащи в канала. Касапите действаха бързо, но пак щеше да се зазори, преди да са разфасовали животното напълно.

— Още ли не е готова? — изпъшка Пом. Хок Сенг насочи вниманието си към най-належащия проблем. Пом, Ну и сънародниците им се бяха превили под тежестта на вретеното.

Хок Сенг се наведе и извика в дупката:

— Какво виждаш, Маи?

Думите ѝ стигнаха до него неясни.

— Излизай! — Хок Сенг отново седна на пода и избърса потта от лицето си. Фабриката беше по-гореща от тиган с ориз. Всички мегодонти бяха прибрани в оборите си, което автоматично означаваше прекъсване на захранването и бездействащи вентилатори. А без тях влажна горещина и мирис на смърт изпълваха цеха, покриваха всичко като одеяло. Все едно се намираха в касапниците край канала Тоей. Хок Сенг с мъка потискаше гаденето в стомаха си.

Откъм касапите се чу вик. Бяха отворили коремната кухина на мегодонта. Събирачи на карантии — всичките хора на Торния лорд, разбира се — нагазиха в кашата и се заеха да я товарят на ръчни колички, неочаквано сдобили се с този допълнителен източник на калории. Понеже карантията беше прясна, най-вероятно щяха да я използват за храна на прасетата във фермите на Торния лорд край града или да я закарат в столовите, където се хранеха малайските китайски бежанци с жълта карта, обитаващи душните стари Разширителни кули под протекцията на Торния лорд. Онова, което прасетата и жълтите карти не успееха да изядат, щеше да се озове в градските метанови компостери заедно с хранителните отпадъци и животинските изпражнения, които се събираха ежедневно, и там да гние бавно, разделяйки се на тор и газ, и накрая да освети града със зеления светлик на одобрения за изгаряне метан.