Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Да, а до началото на март и снегът ще се стопи – добави Марта. – Тогава ще можем да вдигнем платна!
– Какво? Да вдигнем платна? – зачуди се Греблото. – Та ние не сме в открито море! Пък и къде ще отидем? Ще ни кажеш ли най-сетне какво си намислила, за бога?
– Искам да направя всички ви по-щастливи и по-жизнени и когато дойде денят, в който ще сте във форма, тогава...
– Тогава какво?
– Тогава, но не и по-рано, ще научите Голямата Тайна – отговори Марта.
Беше важно засега в плановете да са посветени само тя и Умника. Марта не искаше ситуацията да излезе извън контрол, а както казваше майка й: „Много баби – хилаво бебе“. Освен това определено й харесваше да има тайна, която да знаят само тя и Умника. Беше приятно да имат повод да прекарват повече време заедно, без другите. Умника не беше най-привлекателният мъж, когото беше срещала в живота си – не и в традиционния смисъл на думата, – но Марта беше започнала да признава пред себе си, че понякога умът наистина беше по-красив от външността.
Сестра Барбара остави гирите и оправи лентата на главата си. Странно защо в залата за фитнеса се носеше лека миризма на цигарен дим. Тя отиде до пътечката за бягане и натисна копчето, за да я включи. Всъщност миризмата беше най-силна точно тук и до рафта, където бяха подредени тежестите. Тя се качи на пътечката и се затича. Залата за фитнес нямаше прозорци, така че миризмата нямаше как да влезе отвън, освен ако вентилационната система не беше виновна за всичко.
Тя не се интересуваше чак толкова от фитнес, но искаше да впечатли директор Матсон от старческия дом „Диамант“. Беше й казал, че има красиво тяло, и тя държеше да оправдае тази оценка. Ако наистина искаше да го спечели за себе си, трябваше да изглежда красива и да има стегнати бедра. Дотук всичко вървеше добре, макар че напоследък все повече се срещаха тайно. Повечето пъти трябваше да се виждат на работа, защото той имаше семейство. Но Барбара не се съмняваше, че директорът рано или късно ще напусне жена си. Все пак й беше казал, че с брака му е свършено и двамата със съпругата му са женени само по документи.
„Откакто те срещнах, скъпа моя, за пръв път през живота си съм щастлив“ – така й беше казал той.
Сестра Барбара се усмихна. Директор Матсон – или Ингмар, както го наричаше в по-интимни моменти – вече й беше споделил, че двамата са създадени един за друг. Тя си представяше как отново ще отидат заедно на почивка – или още по-добре – тя ще заживее при него. Може би дори щеше да му стане партньор в бизнеса. Но засега трябваше да се задоволява с тези откраднати мигове на работа и с командировките, на които ходеха заедно. Ако успееше да направи старческия дом „Диамант“ още по-печелившо предприятие, отколкото вече беше, той щеше да види колко е ценна тя и да се разведе по-бързо. Барбара се изтегна на постелката и си представи, че той лежи до нея. Тя и Ингмар. Като официална двойка. Трябваше да направи всичко по силите си, за да се осъществи това час по-скоро.
Докато ставаше от пода, тя забеляза нещо. Бял косъм? Странно. Нито един от служителите нямаше бели коси, нито пък някоя от чистачките. А никой друг не влизаше в тази зала за фитнес, нали така? Барбара без малко да се усъмни в нещо, но вместо това отново се върна към своите мечти за съвместен живот с директор Матсон.
7.
На следващия ден приятелите отидоха в стаята на Марта, за да изпият заедно едно от трите си разрешени кафета на ден. Вече им беше по-лесно да се промъкват незабелязано, откакто в старческия дом „Диамант“ имаше само трима дежурни служители от персонала. Когато влязоха в стаята, телевизорът беше включен. След като си напълниха чашите с кафе и се настаниха на дивана, Умника усили звука.
– Просто трябва да гледате тази програма – обяви той. – Документален филм за шведските затвори.
Той отиде да дръпне завесите.
– Уф, само това не – оплака се Ана-Грета.
Това определено не беше от любимите й предавания.
Петимата приятели се заеха да пият кафето си с обичайната глътка боровинков ликьор и едва бяха изгледали въведението, когато атмосферата в стаята се наелектризира от гняв.
– Не е за вярване, че могат да се случват такива неща! – възкликна Кристина и размаха пиличката си за нокти. – Погледнете само – престъпниците живеят по-добре от нас!
– А за тях се плаща от нашите данъци – изсумтя Ана-Грета.
– Е, все пак част от данъците отиват и за пенсионерите – изтъкна Умника.
– Ами, не чак толкова. Повечето общини предпочитат да строят спортни зали, а не старчески домове – възрази Ана-Грета.