Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Политиците са за затвора – каза Марта и изпусна една бримка.
Беше й трудно едновременно да плете и да гледа телевизия.
– За затвора? Нали и ние отиваме там! – възкликна Умника. Наложи се Марта да го изрита в пищялките.
Все пак се бяха разбрали да не прибързват. В противен случай никога нямаше да успеят да накарат останалите да се присъединят към техния план. Но по време на цялата програма продължиха да се чуват остри забележки и накрая Ана-Грета не издържа. Тя оправи кока на тила си, сложи ръце на коленете си и се огледа строго.
– Добре тогава, след като затворниците живеят по-добре от нас, какво правим ние тук?
Настъпи мъртвешка тишина. Марта я погледна с изумление, но бързо се адаптира към новата ситуация.
– Точно така – каза тя. – Защо да не извършим няколко малки обира и да се озовем в затвора?
– Шегуваш се, нали? – каза Ана-Грета и се изкикоти.
Беше странен смях, който не приличаше на обичайното й цвилене.
– Няколко малки обира? – възкликна Кристина. – Само през трупа ми!
Тя беше отгледана според традициите на Лутеранската църква и не беше забравила за Десетте Божи заповеди.
– „Не кради“, амин и това е! – добави тя.
– Помислете малко – настоя Марта, стана и изключи телевизора. – Защо не? Какво толкова можем да загубим?
– Ти си луда. Първо ни накара да тренираме, а сега искаш да станем престъпници – каза Греблото. – Нямат ли край твоите измишльотини?
– Просто исках да видя как ще реагирате – излъга Марта.
В стаята се разнесе всеобща въздишка на облекчение и разговорът скоро пое в друга посока. Но когато всички си тръгнаха, Умника остана насаме с Марта.
– Мисля, че това им даде храна за размисъл – каза той. – Сега вече са виждали и друг свят освен старческия дом.
– Да, това беше първата крачка – съгласи се Марта. – Сега трябва да оставим тестото да бухне.
– Скоро ще избягаме оттук, нали знаеш?
– Точно така – каза Марта.
Мина цяла седмица, през която никой не спомена за телевизионната програма. Сякаш ги беше страх от темата и никой не смееше да я повдигне. Но докато Марта четеше новия си криминален роман „Убийство в старческия дом“, Умника беше зает с приготовления. Беше направил странични огледала за проходилките им, така че да не ги блъснат някъде в града, и довършваше най-новото си изобретение.
– Виж, Марта.
Той й подаде една червена плетена шапка с пет малки отвора отпред.
– Натисни отгоре и ще видиш какво ще стане.
Марта взе шапката и натисна отгоре. В следващия миг един ярък лъч светлина прекоси стаята.
– По-добре от челник – обясни Умника. – Плетена шапка с LED светлини. Най-подходящата екипировка за обир.
Марта избухна в смях.
– Много си умен – отбеляза тя не без известна нежност в гласа.
– Но ще ни трябват повече LED светлини.
– Е, щом мога да купя плодове и зеленчуци от магазина на ъгъла, сигурно ще успея да стигна и до железарията. Но наистина е невероятно, че се налага да пазаруваме тайно! – каза тя. – Спомняш ли си какво пишеше в рекламата за старческия дом – „Златен живот след седемдесетте!“.
– Ако всичко се случи по план, ще се оправим – каза Умника и си сложи шапката. – А в затвора със сигурност ще се отнасят добре с нас, защото сме толкова стари!
– Наистина звучи вълнуващо да станеш крадец, нали? Първо трябва да планираш и да извършиш престъплението, което само по себе си е страхотно, а след това те очакват и всички нови преживявания в затвора.
– Точно така. Не сме в толкова добра форма, че да скачаме с парашут или да обикаляме света, но въпреки това ще направим нещо за себе си.
Умника замечтано погледна през прозореца.
– Но трябва да измислим престъпление, от което няма да пострада някой невинен човек – продължи Марта.
– Финансовите престъпления са достатъчно сериозни, за да ни изпратят в затвора, а освен това ще можем да убедим и останалите – отговори Умника. – В идеалния случай би трябвало да оберем някой, който е изключително богат.
– Така и ние ще спечелим повече – разсъждаваше Марта. – Но няма да се занимаваме с добрите богати хора, които дават пари за финансиране на научни изследвания и благотворителност. Ще намерим такива, които не плащат данъци и винаги искат повече. От тях можем да крадем.
– Капиталистически акули и изнудвачи?
– Да, такива алчни типове. Замислял ли си се как богатите хора винаги се сравняват с другите, които са още по-богати от тях? И винаги искат още. Ако не могат да разберат, че трябва да споделят богатството си, ние ще им помогнем. Най-просто казано, ние им правим услуга.