Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

усещаше, че бе правилното място… за по-дълъг престой.

Противопоставянето между реално и мистично бе трудно за преодоляване. Също

и изнервящо.

- Тука е пуст студ. – Тя придърпа дрипавите си ревери. – На това облекло му се

вика самозащита – каза тя. Като стената му. – Имаш представа от това.

Той се превърна от човек в робот за шейсет секунди. Стопира емоционалните

системи.

Тя усети идващия от него хлад и на практика чу как стената му си идва на

мястото.

- Твърд си – каза тя.

Линиите около устата му се отпуснаха, но не много.

- Както видя. Мога отново да стана… ако искаш.

Ура!

- Без майтап? – Възможностите я развълнуваха, когато видя доказателството. Вече

беше наполовина готов. Хайде, момче. Стани. А така. Сега се помоли.

Той я наблюдаваше и най-накрая прие факта, че между тях има взаимно

привличане, и стопли стаята с нов бдителен и преценяващ поглед.

- Мисля, че ме обливат горещи вълни – каза тя, като си вееше с ръка.

- Ставаме двама. – Но той никога нямаше да се предаде, а тя можеше единствено

да не спори с мислите в главата му.

Те отстъпиха един от друг и потърсиха къде да си дянат ръцете, а преди да

разбере как се случи, бяха един връз друг. Където я докоснеше, тя разцъфваше дори

през робата. Просветна светкавица, но само в ума й и крайниците, и дълбоко в

сърцевината й – вълни от чисто електричество. Пакстън също ги усети.

Той отвори уста връз нейната, поглъщайки я сякаш бе прегладнял, а тя се

превърна в негово угощение. Целуваше се като професионалист, не че някога беше

целувала професионалист, но разпознаваше опита, когато й прилагаше френска

целувка.

Едва бе започнал да развързва колана й, когато изсумтя раздразнено и се облегна

на стената. Наведена глава, ръце на коленете, той поклати глава и докато се изправи, тя

отново бе завързала халата си.

Беше си възвърнал здравия разум.

Щеше й се да си върне и нейния.

Той прочисти гърло.