Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Доколкото видях, всичките са някакви летописи. Четох до късно през нощта и съм много озадачен. Утре ще продължа да чета".
Сония си представи младият магьосник, заключен в стаята си и потънал в четене, и се усмихна. Следващите няколко записки бяха нередовни, често се прескачаха по няколко дни. После дойде кратък запис, подчертан няколко пъти.
„Разбрах какво съм намерил! Това са изгубените летописи!".
Следваше списък от книги, които не бяха познати на Сония. Корин твърдеше, че тези изгубени томове са пълни със „забранени познания” и не беше склонен да описва съдържанието им. След дупка от няколко седмица следваше дългото описание на някакъв експеримент, завършващо с думите:
„Най-накрая успях! Толкова време ми отне! Чувствам едновременно триумф и страх, който трябваше да изпитам много по-рано. Не съм сигурен защо е така. Докато не успявах да открия начин да използвам тази сила, все още бях някак непокварен. А сега вече не мога да твърдя, че никога не съм използвал черна магия. Престъпих обета си. Не осъзнавах, че усещането ще е толкова тягостно".
Това не го беше възпряло. Сония се улови, че се мъчи да разбере защо този млад мъж е продължил да върши нещо, което явно му се е струвало погрешно. Изглежда, не е бил способен да се спре, продължил е независимо от възможните последствия от откритието му, независимо от вероятността да бъде разкрито престъплението му.
Но не последвало изобличаването му, а нещо друго...
„Всички, които ме познават, знаят за любовта ми към камъка. Камъкът е красива част от плътта на земята. Той има цепнатини и гънки като кожата, има вени и пори. Може да бъде твърд, мек, крехък и еластичен. Когато земята се излива от разтопената си сърцевина, той е червен като кръв.
Очаквах, че след изучаването на черната магия ще мога да положа ръце върху камъка и да почувствам огромни запаси от жизнена енергия, но останах разочарован. Не почувствах нищо. Толкова ми се искаше той да е пълен с живот. И тогава се случи! Като лечител, опитващ да изцели умиращ човек, аз започнах да наливам енергия в камъка. Изпълних го с живот. И започнаха да се случват удивителни неща".
Сония сграбчи малката книжка, неспособна да откъсне очи от текста. Значи това беше откритието, което беше направило Корин известен и беше повлияло върху архитектурата на Гилдията за векове напред! Говореше се, че това е най-големият скок в магическото познание през последните столетия. Въпреки че направеното от Корин не беше точно черна магия, към откритието го бяха водили забранените изкуства.
Сония затвори очи и тръсна глава. Лорд Ларкин, учителят й по архитектура, би дал цялото си богатство за този дневник, но щеше да бъде съсипан, ако научеше истината за своя идол. Тя въздъхна, погледна отново към книгата и продължи да чете.
Глава 3
Стари приятели, нови съюзници
Сери подписа писмото със замах, после огледа работата си със задоволство. Почеркът му беше спретнат и елегантен. Хартията беше качествена, мастилото – тъмно. Въпреки че текстът беше изпъстрен с жаргон – той беше поискал Серин да го научи да чете и да пише, не да го прави да звучи като жител на Домовете – и факта, че това бе молба за екзекуция на човек, който го беше измамил и избягал на юг, писмото беше изящно, добре написано.
Усмихна се, като си спомни как беше помолил Фарин, Крадецът, който беше скрил Сония от Гилдията, да му „заеме” писаря си за известно време. От изражението на Фарин, нещо смесено между неохота и признателност, Сери се досети, че Крадецът би му отказал, ако не се нуждаеше отчаяно от заздравяване на позициите си, след като се беше провалил. Репутацията на Фарин се беше поразклатила за цяла година, след като беше върнал Сония на Гилдията. Авторитетът на един Крадец зависи от броя хора, желаещи да работят за него. Разбира се, някои работеха и за пари, но повечето предпочитаха да правят „услуги”, които да им бъдат върнати по-късно. Подобни услуги бяха втората валута в подземния свят.
Фарин дължеше на Сери много услуги от времето, когато беше крил Сония от Гилдията, но не беше проблем да ги върне. Лошото бе, че хората знаеха, че е направил сделка със Сония да я крие от Гилдията, в замяна на това да използва магията й – сделка, която той беше нарушил. Останалите Крадци, обезпокоени от предупреждението на Гилдията, че момичето може да стане опасно, ако не се научи да контролира силата си, го бяха „помолили” да я върне на магьосниците. Въпреки че той нямаше как да откаже на останалите престъпни водачи, си оставаше факт, че е нарушил дадената дума. Крадците имаха нужда хората да вярват, че у тях има поне някаква почтеност, иначе само отчаяните и глупаците щяха да си имат вземане-даване с тях. Единственото, което спаси Фарин от пълно компрометиране, беше фактът, че никога не бе използвал магията на Сония за свои цели, и по този начин тя също не беше изпълнила своята част от сделката.