![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
Музиката, която гърмеше от съседната стая, рок от седемдесетте и осемдесетте, въобще не й помагаше. Нито пък „пеенето”, което й пригласяше.
Тя неохотно се изтърколи към края на леглото. Тениската, с която спеше, беше подгизнала от пот. Докато се измъкваше изпод завивките, тя хвърли едно око към огледалото и установи, че преди срещата трябва доста да си поиграе с косата си.
Срещата…
Внезапно я връхлетя паника, тя се втурна към всекидневната на апартамента, присвивайки очи от ярката утринна светлина, която нахлуваше през прозорците на терасата.
— Колко е часът? — попита тя настоятелно.
Чейс, облечен със сива тениска и шорти, вдигаше тежести. Той прекъсна фалшивата си интерпретация на „Свободна птичка” и каза със саркастична нотка в гласа:
— Добро утро, слънчице.
— Бди, сериозно, колко е часът? Трябва да се приготвям, имам среща…
— Спокойно, още е едва седем. Дори на теб не ти е нужно чак толкова много време, че да се нагласиш. – Той поднови упражненията си.
— Седем часа? Чакай малко, накара ме да стана толкова рано – би ли намалил това, ако обичаш? – Тя посочи с пръст уредбата, към която Чейс беше включил своя айпод.
Той неохотно остави гирите на земята, намали звука съвсем мъничко, и отново ги вдигна.
— Днес е сряда. Ден за тренировки.
Нина примигна.
— Ох, Господи, налага ли се? Изобщо не съм в настроение.
— Ами идеята беше твоя – изпръхтя Чейс. След това продължи с гъгнива и хленчеща имитация на нейното произношение: – Еди, можеш ли да ме вкараш във форма? Еди ще ме научиш ли да се защитавам сама? Ти ме изнуди да се захвана с това.
— Не съм те изнудила – изропта Нина. – Виж какво, не можем ли да пропуснем тая седмица?
— Трябва да правиш упражненията поне два пъти седмично, ако искаш да има някаква полза от тях. – Той смени позата си. – Аз така или иначе ще потренирам. Може по цял ден да седя пред бюрото, но нямам намерение да се превръщам в някакъв си плужек.
Нина не хареса тона му, но не беше сигурна дали нарочно говори така, за да я ядоса. Затова реши да не му обръща внимание. Поне този път.
— Добре де, добре. Но не прекалявай, максимум двайсет минутки. Наистина трябва да се приготвям за срещата. Чакай първо да се освежа малко.
* * *
Когато пет минути по-късно Нина излезе от банята, Чейс беше придърпал към стената стъклената холна масичка и черния кожен диван „Льо Корбюзие” и беше проснал по средата на стаята синьото подплатено кече. Тя си беше облякла къс спортен клин, коленичи и голите й крака докоснаха пода.
— Леле, колко е студено.
— Това е заради голия паркет, който си хареса – каза Чейс с пренебрежение. – Старата ти квартира беше много по-хубава. Уютна и топла, с килими... Никакви такива префърцунени неща. – Той направи кисела физиономия и кимна към високата статуя на африкански воин с копие, която беше гордостта на всекидневната й.
— Ти също живееш тук – напомни му Нина и също погледна неодобрително към кубинската керамична кутия за пури във формата на ухилен Фидел Кастро, в която сега събираха дребни монети и която Чейс бе настоял да поставят на кухненския плот. Какво точно бе правил в Куба по време на службата си в Специалните части, бе поредното нещо от миналото му, което Нина така и не бе успяла да го накара да й каже. Тя разбираше, че фигурката има сантиментална стойност за него – това бе един шеговит подарък от приятеля му, Хюго Кастил, който бе загинал по време на експедицията до Атлантида. – но, за Бога, тя беше ужасно грозна!
— Ти обаче не смяташ така – промърмори той и зае бойна поза. – Добре! Да започваме.
Тренировъчната сесия започна със загрявка, след това преминаха към джудо, като всеки от тях се опитваше да хвърли другия на пода. Не след дълго Нина осъзна, че Чейс се съпротивлява по-сериозно от обичайното всеки път, когато тя се опитва да го хвърли на земята. А що се отнася до неговите хватки…
Тя изпъшка ядосано, когато за трети път се удари силно – и се стовари на земята. Коляното на Чейс се заби в гърдите й.
— Еди, заболя ме!
— Нали затова му викат борба. Иначе щеше да си бъде просто забавление. – Той продължи да я натиска още няколко секунди, след което се изправи. – Добре, дай да опитаме нещо друго.
Нина изчака да й помогне да се изправи. Но след като той не й подаде ръка, тя го погледна и стана сама.
— Какъв ти е проблемът?
— Нямам никакви проблеми.
— Напротив, имаш. Нещо те човърка здраво. Всъщност те човърка от известно време. Не говоря само за снощи.
Той и се усмихна с безрадостна усмивка.