Илиада [bg]

момци на юначни троянци, [175] сам ги със меча съсече, замисляйки дело ужасно. Пусна желязната сила на огъня там да вилнее, почна да охка и викна по име другаря си свиден: „Радвай се, мили Патрокле, макар и в двореца на Хадес! Вече извършвам аз всичко, което преди ти обрекох. [180] Ето дванадесет знатни момци на юначни троянци в огъня заедно с тебе изгарят. Но Хектор Приамов няма на огън да дам, а ще хвърля на кучета стръвни!“ Тъй се закани, но псета дори не докоснаха Хектор; тях Афродита, родена от Зевса, прогонваше грижно денем и нощем, трупа му намазваше все с амброзийно [185] розово масло,283 та рани да няма, когато бе влачен. Феб Аполон от небето тогава простря над полето облак огромен, възтъмен, и цялото място затули, гдето трупът се намира, та силното слънце без време да не суши покрай жили и мускули нежната кожа. [190] Но не гореше високата клада с трупа на Патрокъл. Тука Ахил, бързоног и божествен, намисли и друго: той надалече от кладата спря, призова ветровете — злия Борей и Зефира, обрече им жертви отбрани. [195] Вино възливайки с чаша от злато, той много ги моли двама да дойдат в полето, дървата във миг да разпалят, мъртвите пепел да станат. Ирида послуша молбата, тутакси тя се завтурна вестителка при ветровете. Всичките бяха събрани в дома на Зефира разбунен [200] пир да пируват задружно. На прага от камък дотича вихрено бърза Ирида. И щом я видяха, веднага скочиха прави, при себе си всеки я канеше с почит. Тя им отказа обаче да седне и тъй заговори: „Няма да седна! Далеч при вълните на бог Океана, [205] в царството на етиопци отивам, че там хекатомба в чест на безсмъртните колят — желая да вкуся от нея. А пък Ахил се помоли Борей и Зефир буреносен двама да дойдете — жертви отбрани сега ви обрича — кладата да му разпалите. Там е положен отгоре [210] вече трупът на Патрокъл. оплакван от всички ахейци.“ Тъй рече и си отиде. Със свист страховит ветровете в миг полетяха, пред себе си гонеха облаци черни. Веещи, стигнаха скоро морето и буря опасна вдигна вълните. Към Троя се спуснаха с вой ветровете [215] и връхлетяха над кладата, огънят лумна с пращене. Цяла нощ те непрестанно раздухваха силния пламък, шумно фучейки. Ахил цяла нощ неуморно гребеше вино от златния кратер със хубава чаша двудръжна, лееше вино обилно и квасеше с него земята, [220] викайки284 често душата на своя нещастен Патрокъл. Както баща възридава, изгаряйки син младоженец, който със своята смърт съкрушава родители клети, тъй възрида и героят, изгаряйки своя приятел. Той покрай кладата бавно сновеше, въздишаше тежко. [225] Щом се показа Зорницата, понесла деня на земята, а над морето се пръсна Зората със плащ минзухарен, кладата почна да гасне и пламъкът секна най-сетне. В миг ветровете отново поеха дома285 да се върнат пряко морето Тракийско, а то развилняно застена. После синът на Пелей се отдръпна от кладата малко, [230] морен полегна и сладкият сън го обори несетно. Всички ахейски водачи се сбраха при цар Агамемнон. Техният тропот и говор пробудиха скоро Ахила. Той се надигна и седна, па думи такива им каза: [235] „Сине Атреев и вие, водачи на всички ахейци! Първом със вино искрящо огромната клада гасете, там, гдето огнена сила все още бушува. А сетне белите кости на моя Патрокъл, сина на Менойтий, нека грижливо сберем: не е трудно да бъдат открити, тъй като те са в средата, а другите по-надалече, [240] в края на кладата вкупом горяха коне и младежи. С двойна обвивка от лой да ги вложим във златната урна, докато сам не отида и аз във подземното царство. Моля, вдигнете за него не много голяма могила, [245] ала прилична. След време ахейци, които останат при многовеслите кораби живи и здрави след мене, тази могила, висока и ширна, за нас да насипят.“ Рече им тъй и послушаха мигом сина на Пелея. Кладата първом сами изгасиха със вино искрящо [250] вредом, где пламък пълзеше, натрупа се пепел дълбока. Сбираха с вопли там белите кости на своя приятел: с двойна обвивка от лой ги поставиха в урна от злато. После я внесоха вътре и с кърпа от лен я покриха. Кръг очертаха за гроба, положиха сръчно основи [255] около кладата; бързо издигнаха гробна могила. Щом я насипаха вече, поеха отново към стана. Но ги Ахил задържа и в широк кръг ги тури да седнат. Много награди изнесе от своите кораби вити: медни легени, катъри, триножници, яки волове, [260] дивни робини, коне вихрогонни и сиво желязо.