Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Постъпката ви е продиктувана сигурно от най-добри чувства, но струва ми се, че би трябвало да си запазите правото сам да изтеглите полицата.
— Не съм предвидил тази възможност.
— Но тя все пак съществува. Значи ли това, че мога да поискам от нотариуса да ми изпрати плика?
— Без съмнение, уважаема госпожо.
В крайна сметка нотариусът й върна писмото.
В плика обаче имаше само един нечетлив лист хартия, на който едва личеше името й.
— Това свидетелствува — каза ми тя, — за един, както благороден, така и деликатен начин на действие. Признайте обаче, не мога да бъда убедена, че това е наистина моята полица, макар да разчитам името си.
— Така е, госпожо, и щом не сте сигурна, аз съм постъпил неправилно.
— Налага ми се да бъда сигурна в нея. Все пак не бих могла да се закълна.
— Признавам.
През следващите дни ми се стори, че държането й към мен коренно се бе променило. Тя не ме приемаше вече в утринна доба и аз трябваше да се отегчавам и да чакам, докато слугинята й я облече, едва тогава бивах допускан в стаята й.
Когато разказвах нещо, тя се правеше, че не ме разбира или като че не може да открие остроумието в игрословието или в анекдота, често дори не ме поглеждаше и тогава се смущавах. Когато господин Д. Р. се смееше на нещо, което бях казал, тя го питаше защо се смее, а когато той повтаряше моя разказ, тя го намираше плитък и безвкусен. Когато се разкопчаеше някоя от нейните гривни, естествено, аз предлагах услугите си да я закопчая, но тогава се оказваше или че не искала да ми създава труд, или че не съм познавал механизма на пружината, и това било задължение на слугинята й. Моята раздразнителност постепенно стана видима, но тя се преструваше, че не я забелязва. Когато господин Д. Р. ме приканваше да кажа нещо приятно и аз не започвах веднага, тя казваше, че съм стигнал вече до дъното на чувала си и съм напълно изчерпан. Разсърден, аз й признах това и понеже не получих нито веднъж похвала от нея, предпочитах да мълча. Все пак страстта ме разяждаше, защото не знаех на какво се дължи тази промяна, тъй като ми се струваше, че не бях дал ни най-малкия повод за това. Исках да се реша да й покажа открито моята ненавист, но щом ми се удадеше случай за това, нямах смелост.
Когато една вечер господин Д. Р. ме попита дали съм се влюбвал често, аз отговорих:
— Три пъти, уважаеми господине.
— И винаги щастливо, нали?
— Винаги нещастно. Първия път може би защото като абат не смеех да си призная. Втория път, защото едно ужасно, непредвидено обстоятелство ме принуди да се отдалеча от любимото същество точно в момента, когато желанията ми трябваше да се изпълнят. Третия път дамата, в която бях влюбен, изпитваше състрадание към мен и вместо да ме ощастливи, реши да ме излекува от страстта ми.
— И какво лечебно средство употреби тя за тази цел?
— Не беше вече любезна.
— Разбирам, тя се е отнесла лошо с вас, вие наричате това състрадание? Лъжете се.
— Сигурно — каза уважаемата госпожа — изпитваме състрадание към някого, когото обичаме и не искаме да го излекуваме, като го направим нещастен. Тази жена никога не ви е обичала.
— Това не ми се вярва, уважаема госпожо.
— Но излекувахте ли се?
— Напълно, защото, когато се сетя за нея, чувствувам, че съм студен и равнодушен. Все пак необходимо беше доста време, за да оздравея.
— Предполагам, че е минало достатъчно време, за да се влюбите в някоя друга?
— В някоя друга? Струва ми се споменах, че тя беше последната.
Няколко дни по-късно господин Д. Р. ми каза, че госпожа Ф. не била добре, а той не може да й прави компания и аз трябвало да отида, защото е убеден, че това ще й достави голямо удоволствие. Аз го послушах и по-късно повторих пред госпожа Ф. дума по дума съвета на Д. Р. Тя отговори, без да ме погледне, че има треска и затова не ме кани да остана. Убедена била, че ще се отегчавам.
— Във ваше присъствие, уважаема госпожо, не мога да се отегчавам. Мога да си отида само ако ми заповядате, но в такъв случай ще остана в чакалнята ви, понеже трябва да дочакам господин Д. Р.
— Тогава седнете, ако обичате!
Тази грубост ме възмути, но аз я обичах, пък и сега ми се струваше толкова хубава! Останах мълчалив и неподвижен като статуя. Тя позвъни за камериерката си и ме помоли да я оставя за момент сама. Няколко минути по-късно ме повика отново: