Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Не те разбирам — вдигна рамене Стив. — Ти винаги пръв се надсмиваш над Ръсчо, така че какво толкова ти пука за шибаните му опции?
Отчаяно поклатих глава:
— Първо на първо, смея му се само за да ни е по-весело. На всички се присмивам, Стив, дори на себе си и на теб. Но това не значи, че не обичам Ръсчо; той е свестен мъж, а на всичкото отгоре е и лоялен. — Въздъхнах дълбоко: — Виж какво, не отричам, че Гари няма с какво повече да ни е полезен и вероятно наистина е дошло време да го заменим с човек с по-голям опит в тази индустрия — доказан човек, който да може да общува с Уолстрийт, — но в никакъв случай не бива да му отнемаме опциите. Когато започна при нас, ние още експедирахме стоката през задния вход на фабриката. И колкото и муден да е, все пак доста добрини стори за фирмата. Да го преебем е кофти карма.
— Мисля, че лоялността ти е не на място — въздъхна Обущаря. — Той, ако можеше, би ни преебал за нула време. Аз…
Прекъснах го:
— Не, Стив, в никакъв случай не би ни преебал. Гари е почтен човек. За разлика от нас. Живее благодарение на честната си дума и никога не я нарушава. Да го уволниш е едно. Но би трябвало да му оставиш опциите. — Осъзнах, че с израза „би трябвало“ давам на Стив повече власт, отколкото заслужаваше. Проблемът бе, че поне формално, на хартия, именно той се явяваше мажоритарният собственик на компанията; контролът, който аз упражнявах, се дължеше единствено на тайното споразумение помежду ни.
— Добре, нека поговоря първо с него — рече Стив със сатанински блясък в очите. — И ако успея да го убедя да си върви по живо по здраво, не виждам какво ще ти бърка на теб в работата. — И пак сви рамене. — В крайна сметка, ако му отнема опциите, какво пречи двамата с теб да си ги делнем фифти-фифти, а?
Отпуснах брадичка в знак, че ме е победил. Беше само 11:30, а вече се чувствах безкрайно скапан. Май попрекалих с шибаната дрога — мина ми през ум. А пък и у дома… напоследък никак не беше весело. Графинята още не можеше да се съвземе от проблемите с Картър, а аз бях хвърлил пешкира по отношение на болката в гърба, която вече не ме напускаше по двайсет и четири часа в денонощието. Условно бях обозначил 15 октомври като дата за операция — само след три седмици — и изтръпвах от ужас при самата мисъл. Щяха да ми сложат пълна упойка и да лежа под ножа цели седем часа. Имаше ли изобщо някаква гаранция, че ще се събудя? А дори и да се събудех, какво ми гарантираше, че няма да остана парализиран? Такъв риск съществува при всяка операция на гръбначния стълб, независимо от това, че се оставях на най-добрите ръце — тези на доктор Грийн. Както и да е, щях да съм нетрудоспособен минимум още шест месеца, но поне болката щеше да изчезне и щях да заживея отново нормално. Да, лятото на 1996 година наистина обещаваше да е добро!
Естествено, използвах всички тези аргументи, за да засиля консумацията си на дрога, като все пак обещах и на Мадън, и на Графинята, че щом ми оправят гърба, отказвам наркотиците и пак ставам „стария Джордан“. И ако в момента не бях напълно изтрещял, то се дължеше единствено на факта, че ми предстоеше да отида да взема Графинята от Олд Бруквил. Щяхме да прекараме романтична нощ насаме в хотел „Плаза“ в Манхатън. Идеята беше на майка й — да сме се махнели малко от притесненията, обзели ни покрай сърцето на Картър. Прекрасна възможност да възстановим интимните си отношения.
— Виж какво, Стив — рекох и се насилих да се усмихна, — аз и сега притежавам достатъчно опции, както и ти. Пък и винаги можем да си отпечатаме още, ако ни дойде ищахът. — Прозях се широко. — Както и да е, прави каквото знаеш. Вече ми писна да споря на тая тема.
— Имаш адски лайнян вид — каза Стив. — Казвам ти го най-приятелски. Тревожа се за теб, жена ти — също. Трябва да спреш да взимаш куалуди и кока, иначе ще умреш. Казва ти го човек, който е минал по този път. И аз бях закъсал почти колкото теб… — направи пауза да намери подходящи думи, — но нямах твоите пари, та не успях да затъна толкова дълбоко. — Нова пауза. — Или пък затънах точно толкова дълбоко, но много по-бързо. При теб обаче и при парите, с които разполагаш, това може да трае много по-дълго. Именно затова те моля: престани, иначе лошо ти се пише. Никога не свършва добре.
— Оценявам съвета ти — рекох най-искрено. — Обещавам ти, че щом ми оправят гърба, моментално се откачам.