Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Амара примигна изненадано.
— Наистина ли?
— Разбира се.
Бърнард промърмори:
— Малко вятър, за да разкара всички тези насекоми оттук, би било много полезно — той присви очи през тревата към зоната на патрула. — Все още не съм убеден, че не трябва да действаме през нощта.
— Разбира се, че не трябва да действаме през нощта — каза Амара. — Те точно това ще очакват от всеки, който е решил да мине покрай постовете им. Ще поставят повече хора на стража и ще бъдат по-бдителни, докато ако се опитаме да преминем през деня, хората ще бъдат по-малко внимателни и е по-вероятно да са разсеяни.
Бърнард се намръщи и кимна.
— Но за сметка на това ще имат отлична видимост за стрелба, ако някой ни забележи.
— А ние ще имаме достатъчно светлина за бягство, или предпочиташ да бягаш през непозната местност в тъмното?
Устата на съпруга й се изкриви в кисела гримаса.
— Предполагам, че няма добър начин.
— Точно — промърмори Гай уморено.
Бърнард кимна.
— Тогава сега не е с нищо по-лошо, отколкото по-късно.
— Добре — въздъхна Амара.
Бърнард хвана носилката на Гай и кимна на Амара. После притвори очи и земята под краката й за момент потрепери, лек импулс, едва доловимо движение. Миг по-късно всичко се повтори с темпото на сърцето на спящ човек.
Амара промърмори на Сирус и почувства как светлината около тях се променя фино, докато тя вдигаше завесата. Всичко извън нея се замъгли, цветовете се усукаха и препокриха, очертанията на предметите се размиха, превръщайки се в безформени цветни петна.
Това беше една от разликите между завеса, създадена от фурия на вятъра и тази, създадена с помощта на дървесни фурии. Дървесните завеси скриваха, когато наблизо имаше сенки и растения, чиято форма можеше да се манипулира.
Тези условия не бяха нужни за въздушен воал, но през него можеше да проникне само ограничено количество светлина, така че светът извън завесата се виждаше сякаш през некачествено стъкло или мътна морска вода.
— Натам — тихо каза Амара. — Бърнард?
— Готов съм — отзова се той.
И те се отправиха към постовете на врага, с Амара начело. Отне им по-голямата част от следобеда, за да стигнат до края на блатата, където земята започна да се издига. Амара се постара да задържи дъха си, когато приближиха до първия скрит пост.
Минаха достатъчно близо до него, за да усетят миризмата на дим от огъня и аромата на прясно изпечен хляб. Стомахът на Амара направо подскочи от нетърпение и дори Гай изглеждаше изпълнен с копнеж.
Придвижиха се още няколко крачки и Амара видя кучетата, едри стройни животни, разположени извън лагера. Бяха се пръснали под слънцето и спяха, най-вероятно попаднали под въздействието на бавния магически пулс на земната фурия на Бърнард.
След това подминаха поста и никой не ги забеляза.
Покрай втория наблюдателен пост минаха по същия начин. Вървяха бавно, криейки се зад дърветата от наблюдателната вишка, и изглежда никой не ги забеляза. Запазиха същото бавно, предпазливо темпо в продължение на няколкостотин фута по планината нагоре, върху благодатна суха и твърда земя.
Всичко беше прекалено лесно, нали така? Амара виждаше десетки начини всичко да се обърка, но нищо не се случи. Нещо трябваше да се обърка. Нещо винаги се объркваше. Но нищо не се случваше и това я дразнеше.
Подухваше свеж бриз, чист въздух, който миришеше на бор, и Амара почувства желание да пее.
И тогава зад тях засвириха ловни рогове.
Тя и Бърнард погледнаха назад към блатата и Бърнард изруга.
— Сигурно някой от патрулите им е минал и е забелязал следите ни. Ще ни настигнат.
Амара почувства, че неочакваният обрат на събитията косвено я успокои. Разбира се, това означаваше, че скоро куп побъркани ще се втурнат след тях с цел да ги убият, но поне тук тя се чувстваше в стихията си.
— Страхотно. Варианти?
— Ограничени — каза Гай и се закашля.
— Не мога да заличавам следите и да нося носилката едновременно — каза Бърнард. — Трябва да бягаме към планината. Скоро ще се стъмни. Ако дотогава не ни заловят, ще можем под прикритието на тъмнината да се приближим достатъчно за Гай.