![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
По-късно стигнаха до източника на звука. Тръгнаха по края на гигантска кухина, чиито стени виждаха оранжеви от скална светлина. Далече под тях имаше цяло езеро от разтопена лава.
След толкова часове в тъма яркото сияние дразнеше очите. Напиращата нагоре парлива жега ги обгръщаше, сякаш се опитваше да ги смъкне от тясната издатина. Могъщото кипене разтърсваше въздуха. Магмата подскачаше на струи към тавана и падаше обратно в езерото като срутващи се кули.
Томас чуваше замаяно нечий глас:
— По времето на Върховния владетел Лорик Демондимите захвърляли тук уродствата от неуспешните си опити да създадат потомство. Казват, че погнусата и на Демондимите, и на породилите ги Предзлотворни към собствената им форма надхвърляла всякакви граници. Така стигнали до създаването и на Злотворните, и на уейнхимите. И затова захвърляли всички слаби и немощни в огнени бездни като тази — толкова се отвращавали от слепотата, на която били обречени.
Томас се извърна със стон към стената и се затътри до тунела, извеждащ от пещерата. Щом отдели ръце от камъните, в които се вкопчваше, пръстите му се свиха сами, сякаш опипваха очертанията на ковчеже.
Протал избра да спрат за отдих тук, близо до кухината. Заситиха се набързо със студени залци и продължиха в мрака. Два пъти смениха посоката, изкачиха дълъг склон и накрая се озоваха на тясна пътека в разлом, който пропадаше вляво от тях. Томас разсеяно напипваше опората под краката си и тръскаше глава в напразно усилие да проясни мислите си. Злотворни се олюляваха в тях като образи на омразата към самите себе си, като предчувствие. Нима беше обречен да вижда себе си дори в такива гадини? Не. Той изскърца със зъби. Не. Помнеше напора на лавата и започваше да се бои, че вече е пропуснал шанса си… да падне.
След време умората пак го завладя. Протал спря отряда да съберат сили на пътеката и Томас сам се изненада, че почти успя да задреме толкова близо до ръба на пукнатината. Но Върховният владетел вече се стремеше неотклонно към целта и позволи съвсем кратък отдих. С трепкащия пламък на факлата над главата си пак поведе строя през мрака към нова, още по-гъста тъма.
Провирането в недрата нямаше край и понякога губеха за миг-два бдителността си. Наближаваше пълнолунието и някъде пред тях Лигоча се готвеше да ги посрещне. Протал вървеше като човек, решен да се подложи най-сетне на последното изпитание. Затова и единственият Злотворен, който ги причакваше, успя да ги изненада.
Криеше се в тясна цепнатина и щом Томас се изравни с него, съществото изскочи и го блъсна с цяло тяло в гърдите. Злата безока муцуна беше сбръчкана свирепо. Гадината тутакси се опита да сграбчи лявата ръка на Томас.
Силният тласък го отхвърли към ръба и в първата секунда той още не съзнаваше опасността — налитащият Злотворен бе погълнал цялото му внимание. Придърпа ръката му до муцуната си, подуши влажно китката и понечи да захапе пръстена с халката.
Томас залитна още една крачка назад и кракът, на който искаше да се опре, увисна във въздуха. Чак сега си спомни за чакащата да го погълне бездна. По инстинкт сви пръстите си в юмрук и забрави за Злотворния. Стисна жезъла до болка със сакатата си ръка и го протегна към Банор, който вече посягаше.
Стражът хвана края на жезъла.
Томас се задържа за малко.
Но Злотворния висеше с цялата си тежест на лявата му ръка. Жезълът се изплъзна от трите пръста на дясната. И докато съществото още се мъчеше да отхапе пръста с халката, Томас падна в теснината.
Щеше да изкрещи, но тежък сблъсък като паднал върху него камък изкара въздуха от дробовете му. Не можа да издаде звук, преди да загуби съзнание.
Когато се опомни, се бореше да вдиша със заровено лице. Лежеше с главата надолу на стръмен склон от чакъл, подобие на пръст и гниещи отпадъци. Свличането, причинено от падането, беше покрило лицето му с мръсотия. Отначало не можа да помръдне, само се давеше и кашляше. Тялото му се гърчеше, вместо да направи усилие и да се измъкне.