Градината на Рама [bg]

— Линейката ще бъде тук след няколко минути — съобщи й той, след като превърза раната й. Целуна я по челото. — Ние с Ели цял живот ще ти бъдем благодарни за това, което направи за нас.

Никол обикаляше сред гостите, искаше да разбере дали някой от близкостоящите, които бяха засегнати от изстрелите, не е сериозно ранен. Тъкмо се готвеше да се върне при микрофона и да съобщи на всички, че могат да се разотиват, изпаднал в истерия колонист се втурна в театъра.

— Един Айнщайн е полудял — извика, преди да е осъзнал сцената пред себе си. — Уланов и съдия Ианелла са мъртви.

— И двамата трябва да се махнем — каза Ричард. — И то още сега. Но дори ти да не искаш, Никол, аз ще вървя. Зная прекалено много за биотите от серия триста — и какво са направили хората на Накамура, за да ги променят. Още тази вечер или утре сутрин ще бъдат по петите ми.

— Добре, скъпи — отвърна Никол. — Разбирам. Но някой трябва да остане със семейството. И да се бори срещу Накамура. Дори ако е безнадеждно. Не трябва да се подчиняваме на неговата тирания.

Бяха минали три часа от трагичния завършек на сватбата на Ели. Колонията бе залята от паника. Току-що по телевизията беше съобщено, че пет или шест хуманоида едновременно са превъртели и че единадесет от най-изтъкнатите граждани на Ню Идън са убити. За щастие биотът Кавабата, който изнасял концерт във Вегас, не успял в опита си за покушение срещу кандидата за губернатор Ян Макмилан и изтъкнатия индустриалец Тошио Накамура…

— Дрън-дрън — рече Ричард, докато слушаше. — Това е само още един момент от плана им.

Той беше сигурен, че цялата работа е замислена и дирижирана от лагера на Накамура. Нещо повече, Ричард не изпитваше никакво съмнение, че самият той и Никол също са били сред набелязаните жертви. Беше убеден, че събитията от този ден ще родят един съвършено нов Ню Идън, управляван от Накамура с Ян Макмилън в ролята на губернатор-марионетка.

— Няма ли поне да се сбогуваш с Патрик и Бенджи? — залита НИКОЛ.

— По-добре да не го правя — отвърна Ричард. — Не защото не ги обичам, а защото се опасявам, че мога да променя намеренията си.

— Аварийния изход ли ще използваш?

Ричард кимна.

— Никога няма да ме пуснат през официалния…

Докато проверяваше аквалангите, Никол влезе в кабинета.

— Току-що в новините съобщиха, че хората трошат биотите си. Един от интервюираните колонисти каза, че цялата работа с убийствата е част от извънземен заговор.

— Страхотно — изрече мрачно Ричард. — Пропагандата вече е в ход.

Той взе такова количество храна и вода, каквото смяташе, че ще може да носи без притеснения. Приготви се, а после притисна Никол към себе си и я задържа така цяла минута. Когато се разделиха, очите и на двамата бяха пълни със сълзи.