Фурията на Първия лорд [bg]

— Ще правим каквото си искаме — каза той спокойно — и нека някой да посмее да не се съгласи. Ще дадем на детето цялата си любов и подкрепа, пренебрегвайки законите, които могат да му навредят, и ще предизвикаме на юрис макто всеки, който се опита да ни навреди по този въпрос. Ще направим нещо за всички извънбрачни деца на Империята, като започнем от нашето собствено.

Очите на Кайтай блеснаха с по-ярък нюанс на зеленото, сякаш нещо неистово бе запалило живота в тях.

— Можем ли да го направим?

— Не виждам защо не — каза Тави. — В крайна сметка аз ще бъда Първият лорд. Всеки, който е решил да се обърне срещу мен, ще го направи, без значение какво оправдание използва. Всеки, който ме подкрепя, ще ме подкрепя, независимо в какъв ред сме направили нещата.

Кайтай се намръщи.

— Чала — прошепна тя, — не ме интересуват другите алеранци. Интересува ме само какво мислиш ти.

Той стисна дланите й между своите и каза:

— Казаха ми, че е обичай маратската жена да подложи потенциалната си половинка на изпитание чрез състезание пред Единствения.

Тя бавно се усмихна.

— Интересувал си се от този обичай?

— Учителят, който ми даде задачата, беше изключително взискателен — отвърна сухо той. — Направих няколко извода от този факт.

— Да?

— Тъй като жената избира съпруга си чрез състезание, тя спокойно може да го отхвърли. Ако не го иска, просто избира такова, в което вероятността той да спечели е много малка. Например, ако едно момиче от Конския клан не харесва кандидата от Вълчия клан, тя ще го накара да се състезава с нея в конна езда.

В очите на Кайтай затанцуваха палави искри, но тонът и изражението й бяха сериозни.

— Състезанието се провежда пред лицето на Единствения. Побеждава най-достойният марат. Всички знаят това, алеранецо.

— Разбира се — каза Тави. — Но се съмнявам, че Единственият се грижи за децата си, като принуждава момичетата да се състезават с някой, когото не искат за съпруг.

— Много маратски младежи не биха се съгласили с теб. Но в това ти си почти толкова мъдър, колкото една жена-марат. Не съвсем, но си много близо — тържествено заяви Кайтай.

— Мисля, че си спомням едно такова състезание между безспорно красиво младо момиче-марат и глупав алерански младеж. Беше преди много години. Изпитанието се проведе във Восъчната гора, близо до долината Калдерон. Споменът ми е смътен, но ми се струва, че младежът спечели.

Кайтай отвори уста, за да протестира, но после сякаш се замисли и се засмя.

— Само защото момичето го е пожелало.

— С какво се различава то от всяко друго момиче-марат, което иска да приеме млад мъж за свой спътник в живота?

Кайтай вдигна вежди.

— То… — тя наклони глава. — Не е.