Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Отдавна беше време да се появи някой от приятелите му — заяви тя. — Кисне при нас от ранно утро. Май не се грижите много един за друг. — И се оттегли, капризно нацупена.
Довърших си тараша. Според електронната му карта той се казваше полковник Раджаба Стинкинс от Волтарианските нападатели, Снабдителен отдел. Превъзходно. Със сигурност нищо не знаеше за Флистен. Кожата на лицето му белееше като планински сняг.
Беше твърде месест мъж, склонен към трупане на тлъстини. Хъркаше си невъзмутимо. Претърсих го основно, без да се притеснявам. Намерих току-що издадени документи за развод и снимки на пет деца. Значи това била причината да се налива до козирката. Човек лесно може да си направи подобни изводи, особено с моите познания в земната психология. Давеше мъката си.
Момичето се върна с поръчката. Подпечатах сметката с неговата карта. Тя се понамръщи, но само докато й подхвърлих една от неговите петкредитови банкноти.
— Щом е решил да се напива — казах, — може да си плати и за изтрезняването. Бяхме съученици. Винаги си е бил пияница.
— Аш ли шъм бил пияниша? — изломоти той. Събуждаше се. — Това ши е клевета, да жнаеш! Никога не шъм пил преж живота ши.
Момичето реши, че шегата е много хубава, и се отдалечи с поклащане на голите си бедра.
Захванах се да изсипвам горещия „главотръс“ в гърлото му.
— Полковник, трябва да изтрезнеете. Не подхожда на един мъж да се препъва и пада при всяка несполука в живота! Винаги може да се случи. Но не може да…
— К,ви нешполуки, бе? — прекъсна ме той.
— Ами вашите. Да се наливате от мъка…
— Кой ше налива от мъка, бе? Аш пражнувам! Тъкмо ше отървах от оная дъртофелниша, да я „бибип“, жаедно шъш нейните пет гадни ишшадия. От два дена пражнувам, йеееее!
Какво да се прави, диагнозата не винаги е безгрешна. Независимо от причината, налагаше се да докарам този полковник от снабдяването до работно състояние. Преди да свърши нощта, щеше да е мъртвец.
Залових се с работата си — чрез земна психология, горещ „главотръс“ и хапчета за ободряване да подготвя жертвата си за заколението. Късметът не ме напускаше.
Глава четвърта
Само крайната цел ме накара да се трудя толкова усърдно за изтрезняването на замаяния полковник. Но Хелър трябваше непременно да си получи „бръмбарчето“, и то така, че нито той, нито някой друг да заподозре. Освен това исках само аз да контролирам устройството в главата му. Ала докато се потях от усилията, започвах да се чудя струва ли си труда. Минаха четири часа!
Полковникът май размишляваше за същото. Притисках студена мокра кърпа към челото му и се опитвах да го задържа на стола, за да напъхам още една таблетка в устата му.
— Ама защо ми правиш това? — поиска да научи той.
Аха, значи наистина изтрезняваше!
— Заради доброто име на професията — излъгах.
— Че аз не съм се излагал — възрази полковникът.
— Не, не — казах. Реших да скоча с главата надолу. — Армейското разузнаване на Флистен е затънало в особено труден случай. Намекнаха ни, че вие сте най-сдържаният и най-надеждният офицер от снабдяването тук.
Той ме изгледа недоумяващо.
— Никой не ми е казвал такова нещо досега!
— Какво пък, време е истината да излезе на бял свят — вдигнах рамене аз, а в същото време безгласно се молех да не ни заплашва подобна катастрофа.
Той помълча дълбокомислено.
— Без „бибип“, нали? Някой ви е казал, а?
— Такова е мнението и на компютрите, а те никога не грешат.
— Истина е — уведоми ме най-сетне, като се изпъчи.
— На Флистен — продължих аз — имаше кражби на най-секретните и важни наблюдателни устройства, създадени досега. Тежко престъпление, засяга сигурността на държавата. Дори и на Императора.
Огледах се скришом, за да покажа нежеланието си някой да разбере за какво си говорим.
И малко се обърках, защото установих, че наистина ни следят. Тъмен силует на вратата към Полевата болница се скри, щом го зърнах.
Реших, че беше някое пиянде. Тук винаги е пълно с пияндета. Отново се съсредоточих в плановете си.
Бутнах свития си юмрук под носа му. Леко разтворих пръсти. Очите му се забиха в електронната карта на Тим Снахп от Армейското разузнаване.
— О, и без това знам, че сте от разузнаването — махна с ръка той. — Нали си личи по униформата.
— Исках да сте напълно сигурен, защото никой не бива да чува това, което ще споделя с вас. Имам ли вашата дума?
— Не е нужно да се съмнявате в честта ми — отговори малко високомерно.
— Добре, значи постигнахме пълно разбирателство помежду си. Уверявам ви, високо ценя вашето обещание да помогнете.