Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Но, сир… — отвърна наивно господин Дьо ла Вогийон, — предполагам, че след като всички добродетели са се събрали в сърцето на господин дофина, и тази добродетел трябва да е там, както всички други…

— Вие не ме разбирате, херцог — каза Луи XV. — Аз ви питам дали господин дофинът ще бъде добър баща на семейство.

— Сир, признавам, че не разбирам Ваше величество. В какъв смисъл ми поставяте този въпрос?

— В смисъл, в смисъл… Нали сте чели Библията, херцог?

— Разбира се, че съм я чел.

— Е, добре, значи познавате патриарсите, нали?

— Несъмнено.

— Ще бъде ли той добър патриарх?

Господин Дьо ла Вогийон погледна краля така, сякаш той му говореше на иврит, и започна да върти шапката в ръцете си.

— Сир — отговори той, — един добър крал прави всичко, каквото поиска.

— Най-сетне — заяви кралят — ще говоря по-ясно. Да видим — вие познавате дофина като ваше собствено дете, нали?

— О, разбира се, сир.

— Ами страстите му?

— О, що се отнася до страстите му — това е друго. И да бяха се появили, щях да ги изкореня веднага, сир. Но не се е налагало да положа този труд. Господинът е без страсти, за щастие.

— Е, добре, точно от това се страхувах. Дофинът ще бъде много добър крал, много добър управник, но никога няма да бъде добър патриарх.

— Уви, сир! Вие изобщо не сте ми препоръчвали да подтиквам господин дофина към бащинство.

— И съм допуснал грешка. Трябваше да помисля, че той ще се ожени един ден. Е, добре, макар че няма страсти, вие не го смятате за напълно негоден, нали?

— Какво?

— Искам да кажа, че не го смятате за неспособен да ги има един ден?

— Сир, страхувам се.

— Господин Дьо ла Вогийон — извика кралят, който започваше да губи търпение, — питам ви ясно дали със или без страст господин херцогът Дьо Бери ще бъде добър съпруг.

— Е, добре, сир, ето нещо, на което не бих могъл да отговоря със сигурност на Ваше величество.

— И вие не бихте могъл! — извика кралят с такова смайване, че накара перуката върху главата на господин Дьо ла Вогийон да настръхне.

— Сир, господин херцогът Дьо Бери живееше под покрива на Ваше величество с невинността на дете, което учи.

— Е, господине, това дете вече не учи, то се жени.

— Сир, аз бях възпитател на господина…

— Точно така и трябваше да научите господина на онова, което той трябва да знае.

И Луи XV се строполи върху креслото си, вдигайки рамене.

— Имах съмнения за това — каза той, въздишайки.

— Боже мой, сир…

— Вие познавате историята на Франция, нали, господин Дьо ла Вогийон?

— Сир, винаги съм смятал така, освен ако Ваше величество не ми каже нещо, с което да ме опровергае.

— Е, добре: тогава би трябвало да знаете какво ми се случи в навечерието на сватбата ми.

— Не, сир, не зная.

— Но, Боже мой! Тогава вие не знаете нищо!

— Ако Ваше величество благоволи да ме осведоми по този въпрос, който ми е непознат…

— Слушайте добре и нека това ви служи за урок по отношение на другите ми двама внуци163, херцог…

— Слушам, сир.