Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Е? — попита Дю Бари.
— Е, нямате късмет, както си мислех. Вашият Жилбер наистина живее у Русо. Откажете се!
— О, Боже мой! Какво ще каже снаха ми Жана?
— Тя толкова ли държи на този Жилбер? — попита господин Дьо Сартин.
— О, да.
— Е, добре тогава — остават ви средствата на доброто. Използвайте любезността, ласкайте господин Русо и вместо да остави да отвлекат Жилбер въпреки волята му, той ще ви го даде доброволно.
— Бога ми, все едно да ни дадат мечка за опитомяване.
— Може би е по-лесно, отколкото си мислите. Хайде, да не се отчайваме — той обича хубавите лица, а лицето на графинята е сред най-красивите, както и лицето на госпожица Шон не е неприятно. Да видим ще направи ли графинята една жертва в името на прищявката си?
— Ще направи и сто.
— Би ли се съгласила да се влюби в Русо?
— Ако непременно се налага…
— Може би ще е полезно, но за да сближим нашите герои, ще ни е нужен агент посредник. Познавате ли някого, който да познава Русо?
— Не срещнах ли веднъж у графинята господин Дьо Жюсьо?
— Ботаникът?
— Да.
— Бога ми, мисля, че да, той идва в Трианон, а графинята го оставя да опустошава лехите й.
— Ето, вашата работа се оправя. Жюсьо е мой приятел.
— Значи нещата ще се уредят от само себе си?
— Приблизително.
— И аз ще имам моя Жилбер?
Господин Дьо Сартин се замисли да миг.
— Започвам да мисля, че да — каза той. — И то без насилие или викове. Русо ще ви го даде със завързани ръце и крака.
— И какво трябва да се направи?
— Нещо много дребно. Мисля, че имахте откъм Мьодон или Марли един празен терен?
— О! Не липсват. Знам поне десет такива между Люсиен и Буживал.
— Е, добре. Накарайте да построят там… как да го нарека… един вид капан за философи.
— Ех, Боже мой. И как се строи такова нещо?
— Аз ще ви дам плана, бъдете спокоен. А сега да си тръгваме бързо, ето, че ни гледат. Кочияш, карай вкъщи.
64.
Какво се случи на господин Дьо ла Вогийон, възпитател на френските кралски деца, вечерта на сватбата на господин дофина
За романиста големите събития в историята са същото, което са за пътника високите планини. Той ги гледа, върти се около тях, поздравява ги пътьом, но не ги изкачва.
Така и ние ще гледаме внушителното тържество по време на сватбата на дофина във Версай, ще се въртим около него и ще го поздравяваме, като минаваме покрай него. За това събитие справка може да се направи само в хрониката на френския протокол по церемониите.
Да оставим тържеството да завърши под горещите лъчи на слънцето в хубавия майски ден159, да оставим знатните гости да се оттеглят мълчаливо или да си разказват чудесата от празненството, на което току-що са присъствали, и да се върнем към нашите събития и към нашите герои, които в исторически план имат все пак някаква стойност.
Кралят — уморен от празника и най-вече от вечерята, която беше продължителна и направена по образеца на вечерята след сватбата на великия дофин, син на Луи XIV, се оттегли в покоите си и освободи всички, като задържа само господин Дьо ла Вогийон, възпитателя на френските кралски деца.
Херцогът беше голям приятел на йезуитите и се надяваше да ги доведе отново благодарение привързаността към тях на госпожа Дю Бари. Той виждаше, че една част от неговите задължения беше изпълнена със сватбата на господин херцога Дьо Бери.
Това беше най-суровата част от дълга му. На господин възпитателя на френските кралски деца му предстоеше да дари с прекрасно образование граф Дьо Прованс и граф Д’Артоа160 — по онова време на петнадесет и тринадесет години. Граф Дьо Прованс беше непокорен и лукав, а граф Д’Артоа — неукротим и лекомислен. Но дофинът — освен другите му хубави качества, които правеха от него много способен ученик — беше и дофин, с други думи първият във Франция след краля.
159
Сватбата се е състояла на 16 май 1770 г. — бел.прев.
160
Братята на дофина — бел.прев.