Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла затвори очи с болезнено изражение.
— Иза е твърде болна, за да тръгне. Тя казва на Брун, че аз съм лечителка, Брун прави церемония. Тя ми казва как да дъвча корен, за да направя питие за мог-ърите. Казва само, не може да ми покаже. То е… твърде свято, за да се прави за упражнение. Мог-ъри на Събиране на Клан не искали мен, аз не от Клан. Но никой друг не знае, само рода на Иза. Най-сетне казали да. Иза ми казва да не поглъщам сок, когато дъвча, да плюя в паница, но аз не мога, поглъщам малко. По-късно, аз съм объркана, влизам в пещера, следвам огньове, намирам мог-ъри. Те не ме виждат, но Креб знае.
Тя отново се развълнува и закрачи напред-назад.
— Там тъмно като дълбока дупка и аз падам. — Тя сви рамене, разтри ръцете си, като че ли и беше студено. — След това идва Креб, като теб, Мамут, но повече. Той… той… ме взима със себе си.
Тя отново замълча и продължи да крачи. Най-сетне спря и отново заговори:
— По-късно Креб много сърдит и нещастен. А аз съм… различна. Аз никога не казвам, но понякога си мисля, че се връщам там и съм… уплашена.
Мамут изчака, за да разбере дали е свършила. Имаше известна представа през какво е минала. Бяха го допускали до церемония на Клана. Те използваха някакви растения по необикновен начин и той беше изживял нещо необяснимо. Беше се опитвал, но никога не беше успявал да повтори това изживяване, дори и след като стана Мамут. Канеше се да каже нещо, когато Айла отново заговори.
— Понякога искам да изхвърля корен, но Иза казва, че той свещен.
Трябваше му една секунда, за да схване смисъла на думите и, но изненадата от откритието едва не го накара да скочи на крака.
— Да не би да искаш да кажеш, че имаш у себе си такъв корен? — попита той като с мъка овладяваше вълнението си.
— Когато тръгвам, аз взимам целебна торба. Корен в целебна торба, в специална червена кесийка.
— Но дали вече не е изгубил свойствата си? Казваш, че а минали повече от три години, откакто си заминала. За това време не се ли е изгубила силата му?
— Не, той приготвен по специален начин. След като корен изсъхне, той трае дълго. Много години.
— Айла — започна Мамут като се опитваше се изразява точно — може да се окаже голям късмет, че още го пазиш. Ти знаеш, че най-добрият начин да преодолееш страха, е като се сблъскаш с него. Би ли искала да приготвиш от този корен пак? Само за теб и мен?
Самата мисъл за такова преживяване накара Айла да потрепери.
— Не знам, Мамут. Не искам. Страх ме е.
— Не искам да кажа веднага. Не докато не получиш известно обучение и докато не си готова за това. И това трябва да стане на специална церемония с дълбоко съдържание и голямо значение. Вероятно на Пролетния фестивал, началото на новия живот. — Той видя, че тя пак потръпна. — От теб зависи, но не е речено, че сега веднага трябва да решиш. Единственото, за което те моля, е да ми разрешиш да започна да те обучавам и подготвям. Когато дойде пролетта, ако не се чувстваш готова, можеш да откажеш.
— Какво е обучение? — попита Айла.
— Първо, ще искам от теб да научиш някои песни и напеви, както и да използваш мамутския череп. След това — значението на определени знаци и символи.
Ридаг видя, че тя затвори очи и се намръщи. Надяваше се да се съгласи. Току-що беше научил много повече за народа на майка си, отколкото през целия си предишен живот, но искаше да узнае още неща. Ако Мамут и Айла решат да направят церемония с ритуали на Клана, той бе сигурен, че ще узнае още.
Когато Айла отвори очи, те изглеждаха разтревожени, но тя преглътна и кимна.
— Да, Мамут. Аз ще се опитам да се сблъскам със страха от света на духовете, ако ми помогнеш.
Когато Мамут се отпусна по гръб, той не забеляза, че Айла стиска здраво малката украсена кесийка, която носеше на врата си.
— Ху! Ху! Стават три! — извика Крози, като се кикотеше хитричко и броеше дисковете с белязана горна страна, които попаднаха в плитката плетена съдина.
— Пак е твой ред — каза Нези. Седяха на пода около кръглата дупка в сухата льосова почва, която Талут беше използвал, за да изготви план за лов. — Имаш още седем. Аз ще заложа още две. — Тя начерта още две линии на загладената повърхност на чертожната яма.
Крози взе плетената купа и разклати седемте малки дискове от бивник. Дисковете, които бяха леко издути и се поклащаха на плоска повърхност, бяха гладки от едната страна; другата беше гравирана и оцветена. Като придържаше широката плитка съдина близо до пода, Крози метна дисковете във въздуха. След това, като я придвижи умело по рогозката с червени бордюри, която определяше границите на игралното поле, тя улови дисковете в кошничката. Този път четири бяха с маркираната страна нагоре, а само три — с гладката.