Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
В тази игра имаше нещо повече от обикновено отгатване. Айла си помисли, че е по-интересно да се играе, отколкото да се гледа. Крози отново показа кокалестите си юмруци. Айла се взря в нея внимателно, но прикрито. Първо, не беше възпитано да се вторачва, а на по-изтънчено ниво, тя не искаше Крози да разбере намеренията и. Трудно можеше да прозре истината, старицата беше много печена в тази игра, но наистина едното и рамо беше мъничко по-високо, а не беше ли този път едната и ръка по-прибрана? Айла избра тази ръка, за която смяташе, че Крози иска от нея да избере — погрешната.
— Ха! Пак губиш! — възкликна Крози въодушевено и бързо добави: — Готова ли си?
Преди Айла да успее да кимне, Крози вече беше скрила ръцете зад гърба си, а после ги извади, за да може Айла да направи своето предположение. Този път тя се бе навела напред. Айла устоя на изкушението с усмивка. Старицата постоянно променяше нещо като се стараеше да не подава някакъв еднороден сигнал. Айла избра ръката, за която смяташе, че е вярната и получи чертичка в ямата за чертане. Следващият път Крози отново промени положението си като отпусна надолу ръцете си и Айла не позна.
— Ето три! Печеля. Но не можеш истински да провериш късмета си само от една игра. Искаш ли да изиграем още една? — попита Крози.
— Да. Бих искала да играя още веднъж — каза Айла.
Крози се усмихна, но когато Айла позна следващите два пъти, изражението на лицето и вече не беше толкова мило. Намръщи се, докато размесваше ашиците от кост на мускусен бик трети път.
— Я виж там! Какво е това? — каза Крози като посочи с брадичка, опитвайки се съвсем явно и тромаво да отклони вниманието на младата жена.
Айла отмести поглед и когато отново се взря в нея, старицата и се усмихваше. Младата жена дълго време съобразяваше в коя ръка е печелившият ашик, макар че бързо я беше определила. Не искаше Крози да се почувства твърде разстроена, но се беше научила да тълкува подсъзнателните телесни сигнали, които жената подаваше, когато играеше и беше разбрала толкова ясно в коя ръка е небоядисаният ашик, сякаш самата Крози и беше казала.
Крози не би останала доволна, ако разбереше, че се издава така лесно, но Айла притежаваше едно необикновено преимущество. Тя толкова беше свикнала да наблюдава и тълкува почти неуловимите промени в позата и изражението на хората, че ги улавяше инстинктивно. Те бяха съществена част от езика на Клана, чрез който се предаваха нюанси и отсенки на значения. Беше установила, че движенията и положението на тялото имаха определено значение и при тези хора, които общуваха предимно със словесни звуци, но при тях тези движения не бяха преднамерени.
Айла полагаше толкова много усилия да научи говоримия език на новия си народ, че не си беше направила достатъчно труд да разбере подсъзнателната им беззвучна реч. Сега, когато говореше езика им прилично, с много малко грешки, вече можеше да разшири способността си за общуване с езикови средства, които обикновено не се считаха за част от говоримата реч. Играта с Крози и даде да разбере колко много може да научи за собствения си народ като прилага знанията и прозорливостта, които беше придобила в Клана. И ако в Клана не можеше да се лъже, защото езикът на тялото не можеше да се скрие, то тези, които тя познаваше като Другите, още по-малко можеха да укрият някакви тайни от нея. Та те дори не подозираха, че „говорят“. Не беше успяла напълно да разтълкува телесните сигнали на Другите, но… лека-полека ги научаваше.
Айла избра ръката, която стискаше небоядисания ашик и Крози с раздразнен жест драсна трета чертичка в нейна полза.
— Е, сега късметът е на твоя страна — каза тя. — И тъй като и двете спечелихме по една игра, можем да кажем, че сме равни и да оттеглим облозите.
— Не — възрази Айла. — Обзаложихме се на умение. Ти печелиш моето умение. То е лечителството. Аз ще ти го дам. Сега искам твоето умение.
— Какво умение? — попита Крози. — Умението ми да играя? Напоследък това правя най-добре, но ти вече ме победи. Какво искаш от мен?
— Не, не искам умението за игра. Искам да правя бяла кожа — каза Айла.
Крози я зяпна изненадано.
— Бяла кожа?
— Бяла кожа, като туника, която ти носеше на осиновяване.
— Че аз не съм правила бяла кожа от години — каза Крози.
— Но можеш да я правиш? — попита Айла.
— Да — погледът на Крози доби замечтано изражение.
— Научих се от майка ми, когато бях малко момиче. Беше време, когато това бе нещо свещено за Огнището на Жерава, поне така се разправя в легендите. Никой друг не е могъл да носи такава кожа… — в погледа на старицата проблеснаха студени пламъчета. — Но това беше преди репутацията на Огнището на Жерава да западне дотолкова, че и Булчинската цена да стане смешно ниска. — Тя изгледа сурово младата жена. — Какво означава за теб бялата кожа?