Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Хората от Клана се различават от останалите по нещо, което мнозина не разбират. Не защото не говорят, или говорят по различен начин. Техният начин на мислене е малко по-друг. Ако Уба, жената, която се грижеше за мен, е била бабата на твоята Иза и е получила знанията си от спомените на майка си и баба си, ти как си го получила, Айла? Ти нямаш спомени като хората от Клана — Мамут забеляза, че тя се сепна и изчерви от изненада, преди да сведе очи. — Или имаш?
Айла вдигна поглед към него, после пак го сведе.
— Не, нямам спомените на Клана — отвърна тя.
— Но…?
Айла отново се взря в него.
— Какво искаш да кажеш с това, „но“? — отвърна тя. Лицето и бе придобило напрегнато, почти уплашено изражение. Тя отново сведе очи.
— Ти нямаш спомени от Клана, но… имаш нещо, нали? Нещо от Клана?
Айла продължи да гледа надолу. Как е могъл да разбере? Никога не беше казвала на никого, дори на Джондалар. Почти не беше го признавала и пред себе си, но случилото се я беше променило. Онези видения, които изплуваха в съзнанието и…
— То има ли нещо общо с умението ти на лечителка? — попита Мамут.
Тя вдигна глава и я поклати.
— Не — отговори Айла, като го молеше с поглед да и повярва. — Иза ме научи, аз бях много малка. Мисля, че бях по-малка и от Ръги, когато започна да ме учи. Иза знаеше, че нямам спомени, но ме караше да запомням и да и го повтарям отново и отново, докато вече не го забравях. Тя много търпелива. Някои хора и казват, че е глупаво да ме учи. Че не мога да помня… Че съм много глупава. Тя им каза не, аз просто различна. Аз не искам да бъда различна. Мъча се да запомня. Повтарям на себе си много пъти, дори когато Иза не ме учи. Научих се да помня, по свой начин. После се научих бързо да разбирам, за да не мислят, че съм глупава.
Ридаг не сваляше от нея широко отворените си кръгли очи. Повече от всеки друг той разбираше какво точно е изпитвала, но не знаеше, че и друг се е чувствал като него, особено човек като Айла.
Мамут я гледаше удивен.
— Значи ти си запомнила „спомените“ на Иза за Клана. Това наистина е постижение. Те се предават от поколение на поколение, нали?
Сега Ридаг слушаше много внимателно, защото усещаше, че става въпрос за нещо, което бе много важно за него.
— Да — каза Айла, но не научих всичките и спомени. Иза не можа да ме научи на всичко, което знаеше. Тя ми каза, че сама няма представа колко знае, но ме научи как да се уча. Как да изпробвам, как внимателно да опитвам. По-късно, когато пораснах, тя каза, че съм нейна дъщеря, лечителка от нейния род. Аз питам как мога да твърдя, че съм от нейния род? Аз не съм и истинска дъщеря. Дори не съм от Клана, нямам спомени. Тогава тя ми каза, че имам нещо друго, толкова добро, колкото и спомените, дори може би още по-добро. Иза мислеше, че съм от рода на лечителките на Другите, най-добрия род, какъвто беше и нейният. Ето защо съм лечителка от нейния род. Тя каза, че някой ден ще бъда най-добрата.
— Знаеш ли какво е имала предвид? Знаеш ли с какво си надарена? — попита Мамут.
— Струва ми се, че да. Когато някой не добре, аз виждам какво не е наред. Аз гледам изражение на очите, цвят на лице, мирис на дъх. Мисля за това, понякога само като гледам, друг път знам какво да питам. После правя цяр, за да помогна. Не винаги един и същ цяр. Понякога нов цяр, като боза в промивка за артрит.
— Твоята Иза може да е била права. Най-добрите лечители притежават този дар — каза Мамут. Тогава му хрумна една мисъл и той продължи. — Айла, забелязал съм една разлика между теб и Лечителите, които познавам. Ти използваш лекове от растения и други оздравителни процедури, а лечителите-Мамутои викат на помощ и духовете.
— Аз не познавам света на духовете. В Клан само Мог-ърите го познават. Когато Иза иска помощ от духове, тя вика Креб.
Мамут се вторачи в очите на младата жена.
— Айла, искаш ли да получаваш помощ от света на духовете?
— Да, но нямам мог-ър, когото да помоля.
— Не е необходимо да молиш когото и да било. Ти сама можеш да си бъдеш мог-ър.
— Аз — мог-ър? Но аз съм жена. А жена от Клана не може да бъде мог-ър — каза Айла, смаяна от предложението.
— Но ти не си жена от Клана. Ти си Айла от Мамутоите. Ти си дъщеря на Огнището на Мамута. Най-добрите лечители-Мамутои познават духовете. Ти си добра лечителка, Айла, но как би могла да станеш най-добрата, ако не ползваш помощта на света на духовете?
Айла усети, че стомахът и се сви от безпокойство. Тя беше знахарка, и то добра знахарка и Иза и беше казала, че някой ден ще е най-добрата. А ето, че сега Мамут твърдеше, че не може да бъде най-добрата без помощта на духовете и сигурно бе прав. Та нали и Иза винаги търсеше помощта на Креб?