Ловци на мамути

— Имаш предвид хрян? Коренът, който Нези използва в манджите.

— Да, струва ми се, че е същият, заедно с ябълков сок и бозата на Талут. Ще затопли кожа, също и вътре, под кожа.

Мамут се разсмя.

— Как успя да накараш Талут да ти разреши да сложиш неговата боза отвън, на кожата, а не вътре, в стомаха?

Айла се усмихна.

— Той обича „вълшебно сутрешно лекарство против махмурлук“. Аз казвам, че винаги ще правя за него — рече тя, докато налагаше дебелия, порест горещ лековит пластир върху болните стави на стареца.

Той легна удобно по гръб със затворени очи.

— Тази ръка изглежда добре — отсъди Айла, обработвайки крайника, който беше чупен. — Мисля, че било много лошо счупване.

— Да, много лошо беше — каза Мамут и отвори очи. Погледна към Ридаг, който внимателно попиваше всичко. Мамут не беше разказвал за случилото се на никого, освен на Айла. Помълча известно време, след това решително тръсна глава. — Време е да узнаеш, Ридаг. Когато бях млад мъж, по време на Пътешествие паднах от един зъбер и си счупих ръката. Бях зашеметен и с мъка се добрах до един бивак на плоскоглавци, хора от Клана. Живях с тях известно време.

— Затова бързо научи знаците! — усмихна се Ридаг. — Мислех си, че си много съобразителен.

— Наистина съм много съобразителен, млади момко — отвърна Мамут, ухилен, — сетих се за някои от тях, след като Айла ми ги припомни.

Лицето на Ридаг грейна в още по-широка усмивка. Освен Нези и останалите от фамилията на Лъвското огнище, той обичаше тези двама души повече от всичко на света и никога преди не се бе чувствал така щастлив, както сега, след пристигането на Айла. За пръв път през живота си можеше да говори, хората можеха да го разбират, дори можеше на накара някого да се усмихне. Гледаше как Айла лекува Мамут и дори на него му ставаше ясно колко е грижлива и умна. Когато Мамут обърна поглед към него, той му направи знак:

— Айла е добра лечителка.

— Лечителките в Клана са много опитни; тя се е научила от тях. Никой не би могъл да се справи по-добре с моята ръка. Кожата беше одрана и в раната се бе набила пръст, беше разкъсана и се виждаше костта. Приличаше на парче месо. Една жена, Уба, я почисти и намести и нямаше дори подуване, гной или треска. Когато заздравя, можех да я използвам пълноценно и едва през последните години от време на време чувствам малко болка. Айла се е научила да лекува от внучката на жената, която ми оправи ръката. Бяха ми казали, че я считат за най-добрата лечителка — заяви Мамут като наблюдаваше каква ще бъде реакцията на Ридаг.

Момчето изгледа изпитателно и двамата, чудейки се как е възможно да познават едни и същи хора.

— Да. И Иза беше най-добрата, както и майка и и нейната баба — каза Айла, привършвайки процедурите. Не беше забелязала беззвучното общуването между момчето и стареца. — Тя знаеше всичко, което знаеше нейната майка, притежаваше спомените на майка си и на баба си.

Айла премести няколко камъка от огнището по-близо до леглото на Мамут, взе два живи въглена с две пръчици и ги сложи върху камъните, после ги напръска с прах от изсушен и стрит корен от билка. Отиде да вземе завивки за Мамут, за да му е топло, но докато го завиваше, той се повдигна на лакът и се взря в нея замислено.