Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Варовик… имаме ли варовик? — попита Крози.
— Уимез има. Той каза, че кремъкът, който е донесъл, е от варовиков зъбер и има още няколко камъка, покрити с варовик — отвърна Айла.
— Защо си искала варовик от Уимез? Как си знаела, че ще се съглася да ти покажа как става? — попита я Крози недоверчиво.
— Не знаех. Отдавна искам да направя бяла туника. Ако ти не се съгласеше да ми покажеш, сама щях да опитам, но не знаех, че трябва да събирам урината и хич нямаше да ми мине такава мисъл през ума. Много се радвам, че ще ми покажеш как точно се прави — каза Айла.
— Хмммм — беше единственият коментар на Крози.
Остана убедена, макар че не искаше да го признае.
— Но непременно да ми направиш от онази мека бяла лой. — После добави: — И направи известно количество и за кожата. Мисля, че ще е добре да го смесим с варовика.
Айла вдигна завесата и погледна навън. Късният следобеден вятър стенеше и ридаеше, подел потискаща погребална песен, която подхождаше на мрачния пуст пейзаж и сивото облачно небе. Мечтаеше за промяна във времето, за нещо по-приятно от ужасния сковаващ студ, но този потискащ сезон сякаш нямаше свършване. Уини изпръхтя и когато се обърна, Айла видя, че Мамут влиза в конското огнище. Усмихна му се.
Айла изпитваше дълбоко уважение към стария шаман още от момента на тяхното запознанство, но откак той бе започнал да я обучава, уважението и бе прераснало в обич. Намираше някакво силно сходство между високия, слаб, невероятно стар шаман и нисичкия, сакат, едноок магьосник на Клана — не във външния им вид, а в природата им. Сякаш отново бе намерила Креб, или поне човек като него.
И двамата се прекланяха дълбоко пред света на духовете и го разбираха, макар че духовете, които те почитаха, имаха различни имена; и двамата можеха да управляват страховити сили, макар че и единият, и другият бяха физически слаби; и двамата бяха мъдри познавачи на човешките дела. Но вероятно най-силната причина за нейната обич бе, че подобно на Креб, Мамут я бе посрещнал топло и сърдечно, беше и помогнал да разбере много неща и я бе приел за дъщеря на своето огнище.
— Айла, търсих те. Реших, че може да си тук при конете.
— Бях се загледала навън, ще ми се вече да е пролет.
— По това време повечето хора започват да желаят промяна, иска им се да сторят или да видят нещо ново. Отегчават се, спят дълго. Мисля, че точно поради това имаме повече празненства и пиршества в края на зимата, скоро ще бъде Състезанието по смях. Повечето хора го обичат.
— Какво представлява Състезанието по смях?
— Точно това, което показва името му. Всеки се старае разсмее всички останали. Някои носят смешни дрехи, и ги обличат наопаки, правят си смешни физиономии и движения, пускат шеги по адрес на другите, правят си номера. И ако някой се разсърди, още повече му се смеят. Почти всички очакват състезанието с нетърпение, но най-силни емоции предизвиква Пролетният фестивал. Фактически точно заради него те търсех — каза Мамут. — Все още има много неща, които трябва да научиш до тогава.
— Защо Пролетният фестивал е толкова специален? — Айла не беше уверена, че той предизвиква у нея силни емоции.
— Поради много причини, предполагам. Това е нашето най-тържествено и щастливо празненство. То бележи края на дългия и суров студ и началото на топлото време. Говори се, че ако наблюдаваш цикъла на сезоните в продължение на една година, ще разбереш живота. Повечето хора различават три годишни времена. Пролетта е сезона на раждането. С порива на Своите родилни води Великата Земя Майка дава начало на нов живот. Лятото, сезонът на топлината, е времето на растеж и нарастване. Зимата е „малката смърт“. През пролетта животът се подновява, ражда се отново. Три годишни времена са достатъчни за повечето цели, но Огнището на Мамута твърди, че са пет. Свещеното число на Майката е петицата.
Въпреки първоначалните си резерви, Айла постепенно откри, че обучението, за което Мамут така настояваше, е много увлекателно. Научаваше толкова много неща: нови идеи, нови мисли, дори нови начини на мислене. Беше вълнуващо да открива и да мисли за толкова нови неща, да бъде ангажирана, вместо изолирана от тях. Тя бе държана настрана от знанията за духовете, за числата, дори за ловуването, докато живееше с Клана; те се пазеха за мъжете. Само мог-ърите и техните ученици ги проучваха задълбочено, а никоя жена не можеше да стане мог-ър. На жените не се разрешаваше дори да присъстват при обсъждането на такива понятия като духове или числа. Ловуването също беше табу за нея, но не забраняваха на жените да слушат ловните разговори; просто приемаха, че жената не може да усвои това умение.