Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Джондалар пое дълбоко дъх и се изправи, след което продължи нататък. Айла го проследи с поглед — той отиде при Мамут и му подаде нещо. Наблюдаваше ги как размениха няколко думи, след което Джондалар бързо излезе, без да и каже нищо. Тя бе престанала да следи разговора, който се водеше край нея и когато Джондалар се отдалечи, бързо се насочи към Мамут, като нито чу въпроса, който Ранек и зададе, нито забеляза сянката на разочарование върху лицето му. Той пусна някаква шега, за да прикрие объркването си, но тя не я чу. Нези, която умееше да долавя тънките нюанси на съкровените му чувства, забеляза наранения му поглед, а после видя как той стисна зъби и решително изправи рамене.
Искаше и се да го посъветва, да му предаде опита и мъдростта на годините си, но си замълча. „Сами трябва да оправят съдбите си“ — помисли си тя.
Тъй като Мамутоите живееха продължително време в затворено пространство, те трябваше да се научат на търпимост един към друг. В землянката не можеше да се намери истинско уединение, освен това на собствените мисли на човека и те внимаваха да не се бъркат в тях. Избягваха въпроси от личен характер и не натрапваха неканени помощта и съветите си, нито пък се месеха в частни дразги, без да си ги канили, освен ако те не стигнеха до крайност и не станеха всеобщ проблем. Вместо това, когато видеха, че назрява неприятна ситуация, те стояха кротко наблизо, търпеливи и сдържани, докато някой от тях не бъдеше призован от приятелите си да обсъди с тях тревогите, страховете и неприятностите им. Не съдеха другите, не ги критикуваха остро и налагаха твърде малко ограничения върху поведението на личността, ако то не обиждаше или не смущаваше сериозно останалите. Разрешение на даден проблем беше онова, което вършеше работа и удовлетворяваше всички засегнати. Щадяха се взаимно.
— Мамут… — започна Айла и разбра, че не знае какво да каже. — Ъ-ъ… Струва ми се, че е време да направя цяра против артрит.
— Не възразявам — усмихна и се старецът. — От години не съм карал такава спокойна зима. Дори само това е достатъчно основателна причина до съм щастлив, че си тук, Айла. Почакай да оставя този нож, който спечелих от Джондалар и се оставям в ръцете ти.
— Ти спечелил нож от Джондалар?
— Крози и аз се бяхме обзаложили с ашиците. Той ни гледаше и му беше интересно, затова го поканих да се включи в играта. Отвърна, че много би желал, но нямал какво да заложи. Казах му, че с неговия занаят винаги има какво да предложи и че ще се обзаложа на един специален нож, който исках да бъде изработен по определен начин. Загуби. Не знаеше, че човек не бива да се хваща на бас с Този, който Служи — изкикоти се Мамут. — Ето го ножа.
Айла кимна. Отговорът му задоволи любопитството и, но много и се щеше някой да и каже защо Джондалар не иска да говори с нея. Групичката, която се възхищаваше на червената лицева кожа на Айла, се пръсна и напусна Огнището на Мамута с изключение на Ридаг, който се присъедини към Айла и Мамут. Имаше нещо успокояващо в това да гледа как тя лекува стария шаман. Той се разположи в единия ъгъл на нара си.
— Първо ще ти направя гореща лапа — каза тя и започна да смесва съставките в дървен съд.
Мамут и Ридаг я гледаха как премерва, смесва, загрява водата.
— От какво правиш лапата? — попита Мамут.
— Не знам вашите думи за растенията.
— Я ми ги опиши. Може би ще мога да ти ги кажа. Познавам някои растения и лекове, налагало ми се е да ги понауча.
— Едно растение, което стига по-високо от коленете — обясни Айла, като внимателно мислеше за него. — Има големи листа, не са ярко зелени, като че има прах по тях. Листа израстват заедно със стебло първо, след това стават големи, с връхчета на края. Долна част на листо мека като кожа. Листа добри за много неща, също и корени, особено за счупени кости.
— Зарасличе! Това трябва да е зарасличе, черен оман. Какво още има в лапата?
„Виж, това е много интересно“ — помисли си той.
— Друго растение, по-малко, не достига коляното. Листа като малки върхове на копия, които Уимез прави, тъмни лъскаво зелени, остават зелени през зимата. Стебло излиза от листа, има малки цветчета, светъл цвят, вътре малки червени точици. Добро за подуване и обриви — каза Айла.