Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Много е красива — отвърна Айла и думите и смекчиха погледа на Крози. — А за един човек бялото е свещено — довърши тя, гледайки ръцете си. — Искам да направя една специална туника за един човек, който я харесва. Специална бяла туника.
Айла не забеляза, че Крози хвърли поглед към Джондалар, който в този момент ги гледаше втренчено. Той бързо извърна очи, явно смутен. Старицата поклати глава по посока на младата жена, която продължаваше да гледа надолу.
— И какво ще получа за това? — попита Крози.
— Ще ме научиш ли? — попита Айла като вдигна очи и се усмихна. Забеляза проблясък на алчност в старческите очи, но и още нещо. Нещо по-далечно, по-меко.
— Ще направя лек против артрит — каза тя, — като за Мамут.
— Че кой казва, че ми трябва? — отсече Крози. — Не съм чак толкова стара, колкото него.
— Не, Крози, не си, но имаш болки. Ти не казваш, че имаш болки, ти се оплакваш по друг начин, но аз знам това, защото съм лечителка. Церовете не могат да излекуват болни кости и стави, нищо не може да ги излекува, но могат да те облекчат. Гореща лапа ще направи по-лесно да се движиш и навеждаш и аз ще ти направя лек против болка, един за сутрин, друг за друг път — обясни Айла. И понеже долови, че жената иска да запази достойнството си, добави: — Трябва да ти направя лек, за да изпълня облога. Това е моето умение.
— Е, струва ми се, че би трябвало да ти позволя да си платиш залога — каза Крози, — но искам и още нещо.
— Какво? Ще го направя, ако мога.
— Искам още от онази мека бяла лой, която прави сухата стара кожа гладка… и млада — каза тихо тя. После разкърши рамене и отсече: — Преди кожата ми винаги се напукваше през зимата.
Айла се усмихна.
— Ще ти направя. Сега ми кажи коя е най-хубавата суровина за бяла кожа, а за ще попитам Нези дали има от нея в хладилните хранилища.
— Еленова кожа. Най-добре е от северен елен, макар че тя върши най-добра работа, когато е с косъм, тъй като държи топло. Всеки елен е подходящ — червен елен, лос, мегацерос. Но преди да получиш суровата кожа, ще ти трябва нещо друго.
— Какво е то?
— Ще трябва да си събереш водата.
— Водата?
— Водата, която пикаеш. И не само твоята, а и на други, макар че твоята е най-добрата. Започни да я събираш още сега, преди да си размразила еленовата кожа. Трябва да се остави за малко на топло — обясни Крози.
— Аз обикновено се облекчавам зад пердето, в коша със сушена мамутска тор и пепел. Той се изхвърля.
— Не пускай там водата. Събирай я в тас от мамутски череп или в плътно изплетена кошница. Нещо, което не пуска вода.
— Защо е необходима тази вода?
Крози млъкна и изгледа изпитателно младата жена, преди да и отговори.
— Аз няма да стана по-млада — най-сетне рече тя — и си нямам никого освен Фрали… вече. Обикновено жената предава уменията си на децата и внуците си, но Фрали няма време и не се интересува кой знае колко от кожарство — тя обича да шие и да прави гердани от мъниста — а и няма дъщери. Нейните синове… ами те са малки. Знае ли човек? Но моята майка ми предаде своите знания и аз би трябвало да ги предам на… на някого. Трудно е да се обработват сурови кожи, но аз видях резултата от прилагането на кожарските ти умения. Дори от кожите, които донесе, личи твоето майсторство и грижливост, а те са нужни, когато трябва да направиш бяла кожа. Дори не ми е хрумвало да я правя от много години, а и никой не е проявявал такъв интерес, но ето че ти ме помоли. Затова ще ти кажа как става.
Старицата се наведе и стисна ръката на Айла.
— Тайната на бялата кожа е във водата, която пикаеш. Може да ти изглежда странно, но е така. След като престои известно време на топло, тя се променя. После, ако накиснеш в нея сурови кожи, всички парченца лой падат и всички мазни петна излизат. Косъмът също се отстранява по-лесно, кожата трудно загнива и остава мека дори без опушване, затова няма да стане нито бежова, нито кафява. Фактически побелява, все още не съвсем, но доста. След това, като се изпере и извие няколко пъти и се разпъне, за да изсъхне добре, тя е готова за белия цвят.
Ако някой я попиташе, Крози нямаше да може да обясни, че уреята, която е главният компонент на урината, се разлага в топла среда и става амонячна. Тя само знаеше, че ако урината престои, тя се превръща в нещо друго. Нещо, което разлага мазнината и действа избелващо, като същевременно предпазва кожата от разлагащото действие на бактериите. Не и беше нужно нито да разбира същината на процеса, нито да знае наименованието на амоняка, достатъчно и беше да научи, че това и върши работа.