Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Виж! Четири! Остават още три. Ще заложа още пет.
Айла, която седеше на една рогозка наблизо, отпиваше чай от дървена чаша и гледаше как старата жена отново разклаща дисковете в паницата. Крози още веднъж ги хвърли нагоре и ги хвана. Този път пет диска бяха с белязаната страна нагоре.
— Печеля! Нези, искаш ли пак да опиташ?
— Ами, хайде още една игра — каза Нези и посегна към съдината с дисковете. Раздруса я. Хвърли дисковете във въздуха и ги улови в плоската кошница.
— Ето го черно! — извика Крози като посочи един диск, чиято горна страна беше черна. — Губиш! Значи вече ми дължиш дванадесет. Искаш ли да изиграем още една игра?
— Не, днес ти върви твърде много — отвърна Нези и се изправи.
— Айла, ами ти? — попита я Крози. — Искаш ли да изиграеш една игра?
— Не ме бива в тази игра — каза Айла. — Понякога не мога да уловя всичките дискове.
През дългата зима, когато навън хапещият студ се засилваше, Айла много пъти бе наблюдавала увлечени в играта хора, но самата тя бе играла малко, и то само за да се упражнява. Знаеше, че Крози е сериозна играчка, която не играе само за да се упражнява и беше нетърпелива спрямо несръчни или нерешителни играчи.
— Ами какво ще кажеш за ашици? За това не трябва някакъв особен талант.
— Бих играла, но не знам какво да заложа — отвърна Айла.
— Нези и аз играем на точки и по-късно теглим чертата.
— И сега, и по-късно не знам какво да заложа.
— Положително имаш нещо, което можеш да заложиш — каза Крози, нетърпелива да започнат играта. — Нещо ценно.
— И ти залагаш нещо със същата стойност?
Старата жена енергично кимна.
— Разбира се.
Лицето на Айла придоби напрегнато изражение — тя мислеше усилено.
— Може би… кожи с косъм, или лицева кожа, или да направя нещо. Чакай! Струва ми се, че знам каква. Джондалар игра с Мамут и заложи умение. Когато загуби, направи един специален нож. Умението подходящо ли е за залагане, Крози?
— Ами защо не? — каза тя. — Ето, ще го отбележа тук — каза Крози като разглади пръстта с плоската страна на ножа за чертане. Жената взе два предмета от пода до нея, по един във всяка ръка, и протегна ръцете си към Айла. — Във всяка игра се дават по три точки. Ако познаеш, печелиш една точка. Ако не познаеш, аз печеля една точка. Първата, която спечели три точки, е победителка.
Айла погледна ашиците от мускусен бик, които тя държеше в ръцете си, едната боядисана с червени и черни линии, другата неоцветена.
— Аз трябва да улуча небоядисаната, нали така? — попита тя.
— Точно така — отвърна Крози с лукави пламъчета в очите, — Готова ли си? — Тя разтри ашиците в дланите си, но погледна към Джондалар, който седеше с Дануг в къта за обработване на кремък. — Наистина ли толкова много го бива? — попита тя, извила глава към него.
Айла погледна мъжа, който беше склонил русата си глава до червенокосата на момчето. Когато отново се обърна към Крози, тя вече бе скрила ръце зад гърба си.
— Да, Джондалар го бива — каза Айла.
Дали Крози нарочно се опитваше да отвлече вниманието и, зачуди се тя. Вгледа се внимателно в жената, отбелязвайки лекия наклон на раменете и, начина, по който държеше главата си и изражението на лицето и.
Крози извади отпред ръцете си и ги протегна със свити юмруци. Във всеки имаше по един ашик. Айла впи поглед в сбръчканото и и безизразно лице, после се вгледа в засегнатите от артрита ръце на старица с бели кокалчета. Не беше ли едната от тях изтеглена малко по-близо до гърдите и? Айла избра другата.
— Губиш! — изтърси доволно Крози и отвори ръката си, за да и покаже червения ашик на черни ивици. Драсна една къса линия в чертожната яма. — Готова ли си за следващия опит?
— Да — отговори Айла.
Този път Крози започна да си тананика, докато разтриваше ашиците в дланите си. Затвори очи, после погледна към тавана и се зазяпа като че ли видя нещо интересно при димоотвода. Айла се изкуши да види какво толкова интересно има там и понечи да проследи погледа на Крози. Но веднага си спомни хитрия номер, който тя и беше погодила, за да отклони вниманието и първия път, затова бързо сведе поглед точно в момента, в който хитрата старица погледна между дланите си, докато ги скриваше зад гърба си. По лицето и пробягна многозначителна усмивка, в която се долавяше и неволно уважение. Движението на раменете и мускулите на ръцете и създаваше впечатление за разместване на ашиците в скритите ръце. Беше ли си помислила Крози, че Айла е зърнала единия от тях и дали ги разменяше? Или просто искаше Айла да си помисли, че прави точно това?