Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
До 1816 година Нова Зеландия била изоставена. През тази година Томпсън, в 1817 година Лилиард Никола, а в 1819 година Марсдън изследвали различни области на двата острова, а в 1820 година Ричард Круиз, капитан на осемдесет и четвърти пехотен полк, прекарал там десет месеца и направил много ценни за науката наблюдения върху живота на туземците.
В 1824 година Дюпере, комендант на „Кокий“, спрял за петнадесет дни в Залива на островите и останал с най-добри впечатления от туземците.
След него в 1827 година английският китоловен кораб „Мъркюри“ трябвало да се брани срещу грабителските и кръвожадни нрави на туземците. Същата година капитан Дилън бил посрещнат на два пъти много гостоприемно.
През месец март 1827 година комендантът на „Астролаб“, именитият Дюмон д’Юрвил, прекарал спокойно и без оръжие няколко нощи на брега посред туземците, разменял с тях подаръци и песни, спал в техните колиби и продължил безпрепятствено своите интересни проучвания, благодарение на които били съставени прекрасните карти, пазени в архива на флотата.
На следната година, обаче, английският двумачтов кораб „Хоза“ под командата на Джон Джеймз, след като стигнал до Залива на островите, се насочил към източния нос, където Джеймз имал големи неприятности с един коварен вожд, наречен Енараро. Мнозина от неговите спътници били убити жестоко.
От тия противоречиви събития, от тия редуващи се факти на кротост и варварство трябва да се заключи, че много често жестокостта на новозеландците е била подбудена от чувство на отмъщение. Доброто и лошото отношение зависели от добрите или лошите обноски на капитаните. Имало, разбира се, някои и други неоснователни нападения от страна на туземците, но това били най-вече предизвикани от европейците отмъщения. За нещастие жертви на тази мъст ставали тия, които не я заслужавали. След д’Юрвил етнографията на Нова Зеландия била допълнена от един смел изследовател, който обиколил света двадесетина пъти, един чергар, един скитник на науката — англичанина Ърл. Той обходил неизвестните дотогава области на двата острова, без да има основание да се оплаква лично от туземците, макар че присъствувал често на сцени на човекоядство. Новозеландците се изяждали един друг с отвратително настървение.
Това било потвърдено през 1831 година от капитан Лаплас по време на престоя му в Залива на островите. Сраженията с туземците вече били станали много опасни, защото те си служели с огнестрелни оръжия извънредно умело. Вследствие на това някога цветущите и населени области на Ика-на-Мауи се превърнали в пустини. Изчезнали цели племена, както изчезват стада овци, опечени и изядени.
Мисионерите се борели напразно срещу тия кръвожадни инстинкти. Още през 1808 година „Church Missionary Society“ изпратило своите най-ловки агенти — това е прилагателното, което им подхожда — в главните станции на северния остров. Но варварството на новозеландците принудило дружеството да преустанови създаването на мисии. В 1814 година само Марсдън, покровителят на Дуа Тара, Хол и Кинг слезли в Залива на островите и купили от местните вождове срещу двадесет железни секири двеста акра земя. Там бил установен центърът на ан-гликанското дружество.
Началото било трудно, но все пак туземците не посегнали върху живота на мисионерите и дори приемали техните грижи и учение. Някои кръвожадни диваци се опитомили. У тия нечовешки същества се събудило и чувството на признателност. Дори в 1824 година новозеландците защитили своите „арики“, т.е. преподобни отци, срещу груби моряци, които ги оскърбявали и ги заплашвали с изтезания.
И така лека-полека мисиите преуспели въпреки присъствието на каторжници, избягали от Порт Джексън, които развращавали туземното население. В 1831 година „Вестникът на евангелистките мисии“ съобщил съществуването на две значителни мисионерски общества, разположени едното в Киди Киди на бреговете на канал, който се вливал в морето при Залива на островите, а другото в Пай Хиа на брега на реката Кава Кава. Под ръководството на ариките покръстените туземци очертали и прокарали пътища през огромните гори, построили мостове над буйните потоци. Всеки мисионер отивал на свой ред да проповядва цивилизоващата религия на отдалечените племена, строили параклиси от тръстика и дървени кори, училища за младите туземчета и върху покривите на тия скромни постройки се развявало знамето на мисията, на което бил изобразен Христовият кръст и следните думи: „Ронго Пай“, което на новозеландски значи „Евангелие“.