Децата на капитан Грант

Тази непростима небрежност принуждаваше Джон Манглс да бъде постоянно нащрек. Мълреди и Уйлсън неведнъж оправяха кормилото, когато някой внезапен завой заплашваше да повали кораба встрани. Често Уйл Халей се намесваше и отрупваше двамата моряци с ругатни. Несвикнали на това, те имаха голямо желание да сграбчат пияницата и да го хвърлят в дъното на трюма до края на пътуването. Но Джон Манглс ги възпираше и с мъка усмиряваше тяхното справедливо възмущение.

При все това положението на кораба го безпокоеше, но за да не тревожи Гленарван, той сподели тия си опасения само с майора и Паганел. Мак Набс му даде, само че с други думи, същия съвет като моряците.

— Ако тази мярка ви изглежда полезна, Джон — каза Мак Набс, — няма защо да се колебаете да поемете командуването или ако предпочитате, ръководството на кораба. След като ни свали в Окленд, този пияница ще стане отново господар на кораба си и тогава, ако му харесва, може да пътува, колкото си иска.

— Разбира се, господин Набс — отговори Джон, — ще го направя, ако видя, че е наложително. Засега обаче, докато сме в открито море, достатъчно е само малко наблюдение. Моряците ми и аз не напускаме палубата. Но като наближим крайбрежието, ако Уйл Халей не поумнее, признавам, че ще бъда много затруднен.

— Не можете ли поне само да сочите пътя? — запита Паганел.

— Това ще бъде трудно — отговори Джон. — Ще повярвате ли, че на кораба няма нито една морска карта?

— Наистина ли?

— Да, наистина. „Мъкуори“ пътува само между Идън и Окленд и Уйл Халей е толкова привикнал с тия места, че не прави никакви наблюдения и изчисления.

— Той си представлява сигурно — отговори Паганел, — че корабът му си знае пътя и че се управлява сам.

— Но — забеляза Джон Манглс — аз не вярвам на корабите, които се управляват сами, и ако Уйл Халей е пиян при наближаването на брега, той ще ни постави в голямо затруднение.

— Да се надяваме — каза Паганел, — че като доближим сушата, той ще дойде на себе си.

— В случай на нужда — запита Мак Набс — не бихте ли могли да отведете „Мъкуори“ до Окленд?

— Без карта на тая част от крайбрежието това е невъзможно. Подводните скали са извънредно опасни. Те представляват цяла редица неправилни и лъкатушещи фиорди като фиордите в Норвегия. Тук има много рифове и за да се избягнат, човек трябва да ги познава добре. Всеки кораб, колкото и здрав да е, би потънал, ако килът му се блъсне в някоя от тия скали, издигащи се на няколко стъпки под водата.