Децата на капитан Грант

Вечерта Марион не се върнал да спи на кораба. Никой не се разтревожил от неговото отсъствие. Всички предположили, че е посетил лагера в гората и е останал да преспи там.

На другая ден в пет часа лодката на „Кастри“ отишла както обикновено за прясна вода на остров Моту Аро и се върнала без всякакво премеждие.

В девет часа дежурният моряк от „Маскарен“ забелязал в морето един човек, който плувал с последни сили към корабите. Изпратили лодка да го прибере.

Това бил Търнър, един от гребците на капитан Марион. Той бил ранен в слабините с два удара от копие и се връщал сам от седемнадесетте човека, които напуснали предния ден кораба.

Разпитали го и скоро узнали всички подробности на тази страшна драма.

Лодката на нещастния Марион стигнала селото в седем часа сутринта. Диваците излезли да посрещнат радостно гостите. Те пренесли на раменете си офицерите и моряците, които не искали да се измокрят. После французите се разделили един от друг.

Тогава изведнъж диваците, въоръжени с копия, боздугани и криваци, се нахвърлили върху тях, десет срещу един, и ги избили. Морякът Търнър, ранен от два удара с копие, успял да избяга от неприятелите и да се укрие в храсталаците. Оттам той бил свидетел на отвратителни сцени. Диваците свалили дрехите на убитите, разпрали коремите им и ги насекли на парчета.

В този момент Търнър, без никой да го види, се хвърлил в морето и бил прибран умиращ от лодката на „Маскарен“.

Това събитие ужасило двата екипажа. Раздали се викове за отмъщение. Но преди да се отмъщава за умрелите, трябвало да се спасят живите. На сушата имало три лагера, които били обградени от хиляди кръвожадни диваци, от настървени за човешко месо канибали.

В отсъствието на капитан Крозе, който прекарал нощта в лагера на дърводелците, най-старшият офицер на кораба, Дюклемьор, взел веднага бързи мерки. Лодката на „Маскарен“ била изпратена с един офицер и отряд войници. Този офицер трябвало преди всичко да се притече в помощ на дърводелците. Той тръгнал, обиколил брега, видял изоставената лодка на капитан Марион и слязъл на острова.

Капитан Крозе, както се каза, не бил на кораба и не знаел нищо за избиването, когато към два часа след пладне видял, че пристига отрядът. Той предугадил някакво нещастие, отишъл да посрещне войниците и научил истината. Забранил да се съобщава за случката на дърводелците, за да не се подплашат.

Диваците, събрани на групи, заемали всички височини. Капитан Крозе наредил да се приберат най-важните инструменти, а останалите закопал; изгорил хангарите и започнал да се изтегля с шестдесет души.

Туземците вървели след тях и викали: „Такури мате Марион“104. Те се надявали да изплашат моряците, като им съобщят за смъртта на техните шефове. Моряците били вбесени и искали да се нахвърлят срещу негодниците. Капитан Крозе едва успял да ги възпре. Така изминали осем километра. Отрядът стигнал брега и всички се качили в лодките заедно схората от втория лагер. През цялото това време около хиляда туземци седели неподвижно на земята. Но когато лодките навлезли в морето, туземците започнали да ги обсипват с камъни. Тогава четирима моряци, добри стрелци, убили последователно всичките им вождове за голяма изненада на диваците, които не познавали действието на огнестрелните оръжия.