Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— И в такъв случай — запита майорът — екипажът ще има само една възможност — да потърси убежище на брега?
— Да, господин Мак Набс, ако времето позволява това.
— Опасно разрешение! — отговори Паганел. — Защото крайбрежието на Нова Зеландия не е гостоприемно и опасностите на брега не са по-малки от тия в морето!
— За маорите ли говорите, господин Паганел? — запита Джон Манглс.
— Да, приятелю. Те се ползуват с лоша слава в океана. Не са като австралийците, боязливи и затьпели, а една интелигентна и кръвожадна раса, канибали, жадни за човешко месо, човекоядци, от които не трябва да се очаква никаква милост.
— В такъв случай — каза майорът, — ако капитан Грант е претърпял корабокрушение край бреговете на Нова Зеландия, вие не бихте ни посъветвали да тръгнем да го търсим?
— По крайбрежието, да — отговори географът, — защото може би ще се намерят следи от „Британия“, но във вътрешността, не, защото това би било напразно. Всеки европеец, който се осмели да навлезе в тази гибелна страна, попада в ръцете на маорите, а всеки пленник на маорите е загубен. Аз съветвах приятелите си да преминат през пампасите, да прекосят Австралия, но никога няма да ги поведа по пътеките на Нова Зеландия. Дано небето ни ръководи и господ ни помогне никога да не попадаме в ръцете на тия свирепи туземци!
Опасенията на Паганел бяха напълно основателни. Нова Зеландия има ужасна слава и всички събития, свързани с нейното откриване, могат да бъдат отбелязани с кървави дати.
Списъкът на мореплавателите, загинали от мъченическа смърт, е твърде дълъг. Първи в кървавите летописи на канибализма са петте моряци на Абел Тасман, които били убити и изядени. След тях същата участ бе отредена на капитан Тъкней и целия екипаж на лодката му. В източната част на пролива Фово също били изядени петима рибари от кораба „Сидней Ков“. Трябва да се споменат още четирима души от шхуната „Брадърс“, убити в заливчето Молиньо, няколко войници на генерал Гейтс и трима дезертьори от „Матилда“, за да стигнем до покритото с печална слава име на капитан Марион Дю Френ.
На 11 май 1772 година след първото пътуване на Кук корабът на френския капитан Марион „Маскарен“ пуснал котва заедно с „Кастри“, командуван от капитан Крозе, в Залива на островите. Двуличните новозеландци посрещнали много любезно новодошлите. Отначало те се показали дори боязливи и за да свикнат с корабите, трябвало да им правят подаръци, услуги и да им дават ежедневни и продължителни доказателства за приятелство.
Вождът им, умният Такури, принадлежал, според думите на Дюмон д’Юрвил, към племето вангароа и бил роднина на туземеца, когото Сюрвил отвлякъл с измама две години преди пристигането на капитан Марион.
В една страна, където честта налага на всеки моар да отплати с кръв за нанесената обида, Такури не можел да забрави оскърблението, нанесено на племето му. Той чакал търпеливо пристигането на някой европейски кораб, обмислял отмъщението си и го извършил с ужасно хладнокръвие.
След като се преструвал на боязлив пред французите, Такури направил всичко, за да приспи тяхната бдителност и ги накара да се помислят в безопасност. Той и другарите му прекарвали често нощите на корабите. Те носели със себе си прекрасни риби. Дъщерите и жените им ги придружавали. Скоро научили имената на офицерите и ги канели да посетят селата им. Марион и Крозе, изкушени от тия добри обноски, обиколили цялата област, населена с четири хиляди души. Туземците ги посрещали без оръжие и се стараели да им внушат пълно доверие.
Капитан Марион бил хвърлил котва в Залива на островите с намерение да смени мачтите на „Кастри“, които били доста повредени от последните бури. Той изследвал вътрешността на острова и на 23 май намерил една гора от великолепни кедри на две левги от брега и близо до един залив, който отстоял на четири километра от корабите.
На това място устроили лагер, дето две трети от моряците, снабдени с брадви и други инструменти, били заети със сечене на дървета и поправка на пътищата, които водели до залива. Били създадени още два лагера, единият на малкия остров Моту Аро, който се намирал всред залива и където били пренесени болните от експедицията, ковачите и бъчварите на корабите, а другият — на големия остров при брега на океана, на шест километра от корабите. Този втори лагер бил във връзка с лагера на дърводелците. Ина трите места силни и любезни диваци помагали на моряците в работата им.