Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Добре ли си? — прошепна той напрегнато.
— Да, по дяволите. — гласът и издаваше по-скоро раздразнение, отколкото уплаха. — Надявам се да не е изтребила и призрачния лишей.
Той намери ръката й и я придърпа към себе си. Тук имаше не само един вампир. Ако сферата не беше ликвидирала всичките същества, то той и Мадлин в момента бяха изключително уязвими.
Времето се проточи в агония, но след не повече от минута сиянието на лишея се завърна. Никола премигна няколко пъти, огледа наоколо, като постепенно успя да различи отново очертанията на нападалите колони и отворите на криптите. Нещо се раздвижи под съборения капител и Никола веднага се наведе да види какво е.
Лицето, което надничаше срещу него беше на Крак. Беше охлузен и мръсен, но жив. Никола хвана ръката му и го издърпа оттам.
— Ранен ли си?
— Не много, — призна Крак. Гласът му беше немощен и дрезгав.
— Ронсард и Хал, Арисилд? — попита припряно Никола.
— Не съм виждал никой от тях, откакто стената се взриви.
Мадлин го хвана за другата ръка и му помогна да седне облегнат на капитела.
— Китката му е счупена, — докладва мрачно тя. — Как попадна тук?
— Не знам. — крак поклати глава и лицето му се сгърчи от болка. — Нещо влезе отвън през стената. — Той погледна към Никола — Приличаше на онова на „Забрава“, дето влезе през пода.
Никола кимна. Помисли си, че това е дори повече, отколкото бе по силите на Крак да описва и разбра, че трябва да задава по-точни въпроси.
— Видя ли какво стана с другите.
— Не, удариха ме по главата и помислих, че таванът е паднал върху мен, а в следващия момент видях, че съм тук. — отговори Крак.
Мадлин беше измъкнала изпод палтото си една относително чиста кърпа и се опитваше да направи превръзка за ранената китка. Той направи безпомощен жест със здравата си ръка.
— Къде е това, по дяволите?
— Поредица от стари тунели и катакомби до Главния Канал. — каза Никола — Ти тук ли се свести?
— Бях там долу. — Крак се обърна непохватно и посочи по дължината на катакомбата. — Тръгнах насам, далеч от вампирите и от онези другите неща.
— Какви други неща? — попита Мадлин и погледна разтревожено Никола.
— Приличат на хора но идват към теб като животни. Мисля, че са онези неща, за които каза нашият магьосник, дето остават като се направят вампирите.
— Кадаври ли?
Никола се намръщи. Спомни си онова, което Арисилд им беше казал за начина, по който некромантът прави вампири, като използва ритуално убийство, за да вдъхне живот в костите на някое отдавна мъртво тяло. Беше казал, че в жертвата остава нещо като живот, но след това тя представлява бездушни останки от личността, която е била някога.
— Тях можеш да ги убиеш — каза Крак и протри уморено челото си — Използвах камък.
Никола се изправи и погледна по дължината на катакомбата. От това място за наблюдение виждаше, че тя продължава известно разстояние напред и завива към дълбокото с призрачен лишей, хвърлящ светлина върху падналите статуи и изпочупени крипти.
— Арисилд беше ли се свестил, когато ти влезе в стаята му?
Крак вдигна тревожен поглед към него.
— Не, но парсиецът каза, че скоро щял дойде в съзнание.
Никола кимна на себе си. Трябваше да вземат Крак и да се връщат веднага, докато все още можеха. Щом вампирите бяха тук, значи некромантът не беше далеч и вече знаеха достатъчно, за да намерят местоположението откъм повърхността. Но ако останалите бяха недалеч оттук в катакомбата, навярно ранени и загазили… Той погледна Мадлин.
— Е?
Тя го наблюдаваше и следеше хода на мислите му без никакво усилие. Кимна.
Крак беше много ранен, за да ги придружи, но разстоянието през тунела и оттам до канализацията не беше голямо. Никола клекна до него и извади картата. Намери в джоба си молив и написа в полето поредица от инструкции.
— Ако Рейнар е успял, ще ме чака в началото на „Монд“ с Капитан Жияр и отряд гвардейци.
Ако не е успял, поне Крак ще оцелее.
— Това ще им покаже къде да търсят този некромант.
Крак взе картата, но поклати отрицателно глава.
— Не можете да останете тук. Има много от тия неща.
— Трябва, — каза му Никола — А за момента ти ще ни бъдеш в тежест и можеш най-добре да ни помогнеш като се озовеш в безопасност, за да не се притеснявам и за теб.