Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Не е честно. — процеди Крак.
— Не съм длъжен да постъпвам честно, — каза Никола, докато го изправяше на крака без да обръща внимание на ръмженето му. — Досега трябваше да си го разбрал.
Наложи се двамата да го отведат до началото на тунела и в края на операцията Крак почти склони да признае, че в настоящото си състояние надали можеше да им помогне с нещо. Той се свлече в началото на тунела, треперещ от усилие и болка и се опита да ги убеди да тръгнат с него.
— Не трябва да оставате. Има много от онези неща, казвам ви.
— Не. — Никола му подаде лампата.
Той и Мадлин имаха по джобовете свещи и кибрит, които щяха да им бъдат достатъчни, за обратния път през тунелите.
— Хайде, тръгвай.
— Не мога да вървя. — каза Крак, но не звучеше убедително.
— Искам да предадеш бележката на Рейнар, защото иначе тук доста ще ни се стъжни. — изрече търпеливо Никола.
Крак успя да се изправи като ругаеше и двамата. Те гледаха след него, докато вървеше по тунела и когато се отдалечи толкова, че да не може да ги чуе, Мадлин скочи отново долу на пода на катакомбата и отбеляза:
— Той е прав.
— Естествено, че е прав. — каза Никола и я последва.
— Наистина ли смяташ, че ще открием останалите някъде тук? — попита тя — Живи?
Никола спря и я погледна.
— Това очевидно е клопка, Мадлин. Ако не ти харесва, тръгвай с Крак.
Тя изруга раздразнено.
— Знам, че е клопка, иначе не виждам друга причина да е оставил Крак жив. Мислиш, че ако не влезем в нея, Макоб ще убие другите, нали?
Никола тръгна напред през порутените крипти.
— Знам, че ще го направи.
— Аз пък що ли питам, — измърмори Мадлин и го последва.
Докато вървяха гробниците, покрай които минаваха, ставаха все по-прости, а някои представляваха просто дупки, замазани с хоросан. Много от тях се бяха отворили с времето и подът бе заринат с изпочупени кости, плесенясали парцали и окислен метал. Не видяха повече вампири и кадаври, като този който беше нападнал Крак, което не беше никак добър знак.
— Мислех, че досега трябваше да са се появили. — призна Никола.
— Може да не е клопка, но не ми се вярва.
Никола спря и й подаде ръка, за да прескочи една отчупена скала, която почти изцяло блокираше пътеката. Забеляза, че от пукнатините на пода се просмуква вода.
— Да. Надявах се да беше имал нехайството да остави по пътя още един или двама от приятелите ни, но явно случаят не е такъв.
Никола отново спря. Боклуците под краката им ставаха все по-разнообразни и сега стъпваха по ръждясал метал и прогнило дърво. В една от гробниците дори беше натъпкано нещо подобно на ръждясал скелет на обсадна машина. Освен това катакомбата се стесняваше и таванът й слизаше все по-ниско. Това не му харесваше. Дали по пътя не е имало друг проход, който да сме подминали в тъмното? Не, със сигурност, не. Със сигурност идеята беше да бъдат примамени в крепостта на магьосника, а не в някой глух коридор.
— Виж стената, — каза Мадлин и посочи една издатина, която изпъкваше от скалната стена на катакомбата. Беше направена от дялан камък и имаше вход, достатъчно голям, за да премине през него карета, но беше затрупан. — Дали отново не навлизаме в долната част на лудницата?
— Възможно е.
Той се приближи, за да го разгледа по-добре. От стената се процеждаше нещо, което по консистенция никак не приличаше на вода. Той махна от лицето си напоената с парфюм кърпа, пипна тъмната течност, стичаща се по стената и предпазливо я помириса.
— Добре, че дадохме лампата на Крак.
Не се знаеше докъде в прохода се разнасяха изпаренията.
— Петрол ли?
— Светилна газ.
Той вдигна поглед към каменната решетка, вкопана в скалата над главите им.
— Ако не греша, в момента се намираме под фабриката за въглища на Баулс и Вияр. Сигурно им е протекъл някой от резервоарите.
— Това, че го знаеш, ме плаши — измърмори Мадлин.
— Това означава, че се намираме там, където си мисля. Инструкциите, които дадох на Крак са съвсем точни.
Тръгнаха покрай стената и едва не се спънаха в широки каменни стъпала, нащърбени и изпочупени, водещи надолу през свод с изкусна украса. Ъгълът, под който се спускаха стъпалата и наклонът на тавана не даваха възможност да видят какво има в края.
— Там долу свети, — каза тихо Мадлин — Факли.
Спогледаха се и тя въздъхна.
— Е, така и така сме дошли дотук.
Никола тръгна по стълбите пръв. След свода имаше широк каменен балкон с изпочупена балюстрада, от който се откриваше изглед към куполообразна пещера, разположена на около седем метра под равнището, на което се намираха. Тя беше приютила едно малко градче от обособени крипти и мавзолеи, повечето от които с фантастично оформление, със статуи, кулички и много орнаменти. Светлината от призрачният лишей, провиснал от осеяния със сталактити таван, придаваше на мястото неземен вид, сякаш наблюдаваха град на таласъми. Но Мадлин беше права имаше факли.