Третата ръка на Бога

Екипите на ракетоносците приемаха положението си с горчивина. Във флотата не постъпват доброволно. Там отиваш, ако не те приемат за пилот, парашутист или поне танкист. Това бяха сираците на израелската армия, „загубените момчета“, решили да докажат, че са такива с непрестанните си псувни и жаргон в БИЦ. Седяха по местата си върху канцеларски столове, незакрепени към пода и често при лошо време колелцата им настъпваха пръстите на някой офицер, който отвръщаше с болезнен удар по главата на жертвата с ръчния си микрофон.

Ицик беше посещавал всички бойни станции в израелската армия, но даже и той се възмущаваше от атмосферата на БИЦ като в римска галера.

— Не знам как можеш да работиш вътре, Ами — извика той, докато носът разбиваше поредната вълна.

— Не е много очарователно, нали.

— Далеч е от очарованието.

— Всички кораби са такива.

— Искаш да кажеш нашите кораби.

— Я ми кажи, Ицик — внезапно командирът хвана Бен-Цион за ръката, за да се задържи прав, но после го пусна. — Видя ли часовоя на пристанището?

Бен-Цион се замисли за преминаването си призори през пристанището в Хайфа.

— Е?

— С какво беше въоръжен?

— С М–16.

— И с въздушна пушка. Знаеш ли защо има въздушна пушка, Ицик?

— Ти кажи.

— Заради плъховете — изсмя се Ами и поклати глава. — Какво ще кажеш за служба, която включва и плъхове?

— Време е да се преместиш.

— Ха — сви рамене Ами. — Човек става твърде стар, за да плува с младежите. — Говореше за миналите си славни дни в „шайетет“. — Но все пак трябва да прави нещо.

— Сигурно.

— Не знам как стоят нещата при теб в Йерусалим — бутна с пръст мокрото рамо на генерала капитанът на кораба. — Но ние тук все още сме действащи.

— Глупости. — Бен-Цион разбираше, че докато той води мълчалива борба на нерви, битките на Ами са против океаните, които не ти дават почивка, и против непрекъснатите опити на морските терористи да навлязат на територията на Израел, за да убиват цивилни. Във флотата, когато екипажът на кораб разруши съд на терористи, по традиция хората получават подарък. Обикновено нещо от сорта на електронните уреди. В каюткомпанията на „Алия“ имаше чисто нов телевизор и видеомагнетофон също като онези в офицерските помещения. Освен това си имаха и компактдискова уредба.

Ицик чу остър вой откъм кърмата и се облегна на перилата, за да види перките на „Делфина“, които се въртяха над площадката за кацане. Четиримата души от екипажа на военновъздушните сили с яркооранжеви шлемове се бяха привели до фюзелажа на хеликоптера и бързо откачаха привързващите го въжета. Изглежда, корабът изпращаше машината във въздуха. Червено-белият й нос се извъртя и едва не засегна главната кула, а после отлетя напред над носа. Ицик се чудеше как ли се надяват пилотите да кацнат отново при тези условия.