Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
През изминалите няколко дни вероятно около двадесет и петима мъже, отговарящи на описанието на полковник Баум, бяха изпратени от болницата. По една или друга причина двамата с Фахми бяха отхвърлили повечето от тях, сравнявайки лицата с последните снимки, направени от Ияд. Този е твърде дебел, другият много слаб. Някои бяха посрещани от големи, щастливи семейства, на други пък краката бяха в гипс. В три от случаите, когато наистина не беше сигурен, той бързо се обади в болницата и попита дали господин Бенжамин Баум все още е регистриран. Веднъж даже го свързаха със стаята на Баум и когато тъжният глас отговори с изморено „Да?“, той затвори.
Сега очите му бяха изморени и той виждаше образите размазано. Докато се мъчеше да събере сили за още един мъчителен час, нещо зад стъклените врати на тридесет метра оттук накара главата му да престане да се поклаща и да замръзне изправена. Без да отделя очи от сградата, той стисна кормилото и се приведе напред, после включи чистачките и изчисти предното стъкло.
Имаше нещо в тримата мъже, които излязоха, във фигурите им. Двама американски морски офицери крачеха през фоайето и приближаваха вратата откъм болничните стаи. Помежду си водеха трети. Той беше в син болничен халат и над чехлите му се развяваха крачолите на пижама. Беше малко по-нисък от придружителите си или поне изглеждаше така, защото те бяха с фуражки, а той гологлав.
И доста широкоплещест.
И плешив.
— Фахми — прошепна Фуад, докато гледаше групата. После като човек, който се е изгубил в непозната провинция, той изключи радиото, като че тишината може да му помогне. — Фахми! — почти извика той и чу тревожното дишане зад себе си, когато партньорът му скочи.
— Какво? Какво става? — заекна Фахми, опитвайки да се разсъни.
Фуад бавно посочи напред през стъклото. Фахми показа глава между облегалките на предните седалки и бързо разтърка очи.
— Това той ли е? — прошепна Фахми.
Тримата мъже бяха стигнали двойните врати на изхода от фоайето. Първата двойка врати се отвори.
— Напълно вероятно е. — Фуад огледа двете страни на изхода, за да види колата, която може да изведе Баум. Но засега не се беше появила такава кола.
Външните врати се разтвориха и мъжете излязоха под дъжда. Не погледнаха към небето, нито се загърнаха в дрехите си. Не се поколебаха.
Тръгнаха направо и се насочиха към хондата.
Фахми изпсува на арабски, докато търсеше с ръка раницата, откъдето извади беретата, която им беше оставил Муса. Бързо провери пълнителя и зареди. Звукът беше като удар с чук върху подкова.
— Скрий го, Фахми — тихо заповяда Фуад. Сега мъжете бяха много по-наблизо. Само на десетина метра. Но причината за заповедта му стана ясна на Фахми едва когато отново погледна напред.
От четири други коли, паркирани близо до хондата — коли, които бяха им се сторили заключени и празни, — се бяха появили други мъже и заели мълчаливо позиции наблизо до колата на Фуад.
Те бяха облечени в тъмни дрехи и бейзболни шапки, а под разтворените си якета стискаха блестящи автомати МП–5.
Фахми бавно остави беретата на задната седалка и вдигна треперещите си ръце.
Странната тройка спря точно пред левия калник на колата. Широкоплещестият плешив мъж остана на място, докато един от анонимните стрелци застана точно пред колата с насочено към нея дуло на автомата.
Тогава плешивият мъж се приближи откъм страната на шофьора и устата на Фуад зяпна още повече. Беше изненадан от нахалството на полковник Баум, който застана така открито пред него, въпреки стойността на съкровището — собствената му дъщеря, — което Мартина държеше в ръцете си. Смелостта на израелските офицери е легендарна, но този със сигурност беше луд.
Той почука с голямата си ръка върху стъклото.
Фуад свали прозореца и посетителят му се приведе напред, като почти вкара главата си в колата. Мъжът се усмихваше. Не широко, но изражението му показваше огромна увереност и никаква ярост, каквато би трябвало да има в очите на отмъстител. По-скоро това беше нахалната поза на магьосник, който току-що е излъгал публиката на нощен клуб.
Дните на безсънно бдение и недохранване внезапно образуваха възел в стомаха на Фуад. Той погледна усмихнатото лице, после наведе глава към седалката на колата и огледа снимката, направена от Ияд. После отново погледна мъжа. Чувстваше горещия дъх на Фахми зад ухото си.