Третата ръка на Бога

— Ти знаеш нещо — заяви той. — Така ли е, Ицик?

Генералът отмести очи и загледа над издигащия се нос на кораба. На хоризонта залязващото слънце оцветяваше облаците в жълто, докато над тях синята нощ се спускаше на запад.

По това време групи на Мосад в Европа вероятно вече товарят камиони, регистрирани на името на фалшиви корпорации. При подаден от Ицик сигнал към съответстващия му колега от Мосад в Тел Авив те ще предадат тоновете резервни части, за които имат договорка на анонимни, говорещи арабски шофьори. Това беше първата част от сделката, но на Ицик тя се струваше твърде проста и маловажна. Тревожеше го инстинктивно, както когато при случайно пазаруване е успял да намали цената на стоката, предлагана от някой продавач, а после открива, че онзи му е пробутал развалени плодове.

Разбира се, че от месеци насам командирът беше разпоредил целият оперативен персонал на АМАН да се фокусира в събирането на разузнавателни сведения във връзка с „Лунен лъч“. Да се докладват всякакви слухове, да се търсят пропуски, да се открият измами. Но нямаше и намек за подобно нещо. Даже и не миришеше на измама. Мосад, с много по-широката си мрежа от глобални операции, също беше насочил голяма част от усилията си, за да разкрие опасностите в нещо, което на пръв поглед изглеждаше честна сделка. Цивилните, които не обичаха да се занимават много с чужди работи, бяха дали зелена светлина.

И въпреки това дразнещата мисъл, че цялата разузнавателна общност може да е измамена, не напускаше ума му. „Лунен лъч“ ще бъде удар, но той се опасяваше, че главното събитие може да се окаже само странична сцена от друго, по-голямо представление. Беше научен да мисли така, защото израсна в службата след войната „Йом Кипур“, когато брилянтната серия от арабски измами едва не завърши с катаклизъм.

Ролята на Мартина Клумп просто не се връзваше в играта. Действията й бяха една аномалия. Отмъщението не беше достатъчен мотив, в който да ограничат нейните действия, защото, ако тя успееше, ударът й щеше да засегне както врага, така и съюзника й. Може би все пак всичко това се дължи на обикновено съвпадение.

Но на Ицик не му плащаха, за да се уповава на съвпадения. И все пак…

Той погледна часовника си. След още един час ще трябва да даде сигнал „Напред“ и флотилията ще пресече точката, от която връщане назад няма.

Той въздъхна и погледна към тъмносините призраци, които се носеха по хоризонта, преди да отговори на въпроса на капитана.

— Аз съм командир на „Специални операции“ в АМАН, Ами — каза тай. — И знам твърде много. Но никога достатъчно.