Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Откачалници — подсвирна Ицик и докосна козирката на шапката си.
Ами се усмихваше и ръкопляскаше. След минута четиримата морски командоси се върнаха от кърмата разочаровани, че не им се е удало да разиграят адреналина си…
Мислите на Ицик се върнаха към размяната на пленници. Искаше му се събитието вече да е отминало, защото цялата тази работа направо му беше отнела съня.
Шейх Тафили, преговарящият партньор от Хизбула, едва не провали договорката преди два дни. Той беше свикнал да преговаря само с Бени Баум. Първоначално отсъствието на подполковника беше обяснено от израелците с обещание, че той ще се появи, за да уточни последните подробности. После Ицик беше принуден да признае, че Баум лежи в болница със сърдечен пристъп, което само отчасти беше лъжа. Когато Тафили се дръпна, генералът изнамери подходящ заместник — пенсионирания бивш шеф на европейския отдел на АМАН, който също беше родом от Германия. Човекът нямаше стила на Баум, но успя да приключи преговорите в Кипър. Тафили не беше доволен, но той също си имаше господари, на които да угажда.
Сега би трябвало да няма никакви други грижи освен оперативните подробности. Но възможността на мястото на срещата да се появи призракът на необузданата терористка — бивша, Господ да ни е на помощ, сътрудничка на АМАН, — при това със смъртоносно оръжие, караше Ицик да се изпотява.
Ами понечи да тръгне към каюткомпанията, когато Ицик протегна ръка и го спря.
— Кажи ми как ще проведем размяната? — попита го генералът.
— Първо, заради сигурността, всички командоси ще се спуснат с миниподводниците във водата — заговори Ами. Всеки от трите ракетоносци разполагаше с контингент командоси, а високоскоростните им миниатюрни подводници бяха въоръжени с картечници и РПГ-та. — Те ще останат извън обсега, за да не изплашим братовчедите. — Той използва общоприетия жаргон за арабите. — Освен това ще имаме и снайперисти, в случай че някой постъпи невнимателно.
— Как, по дяволите, би могъл снайперист да работи на такова корито? — зачуди се Ицик.
— В Атлит измислиха една дяволия — спомена Ами не толкова секретното поделение на „шайетет“. — Закача се на мачтата, а после укрепваш М–21 на него. То е нещо като хитрините, които използват по филмите.
— А как ще бъдат разменени Сарел и Саид?
— Нали ти каза, че от Хизбула са искали да закотвим борд до борд и да поставим гъвкав мост? Но ако водата не е спокойна като в Мъртво море, това няма да стане.
— Тогава?
— Ще използваме „Зодиак“. С единия ще закараме Саид, а с другия ще си вземем Сарел.
Ицик обмисли казаното за миг.
— Да изпратим първо лодката за Сарел, за да може и двамата да се качат на борда на своя „Зодиак“ едновременно.
— Добра идея — съгласи се Ами. — Ей затова си станал генерал.
Ицик не обърна внимание на комплимента.
— Ами ако морето е като сега? — махна той с ръка към вълните.
— Няма да бъде — отвърна Ами. — Миналата седмица „шайетет“ изпратиха група да провери дълбочината и вълнението при Златен пръстен. Най-много да имаме еднометрови вълни. — Стандартна процедура е разузнавателни групи да проверяват предварително мястото за провеждане на всяка важна мисия. — Но дори и да стане бурно, можем да използваме хеликоптера и хората от 996.
Хеликоптерът беше екипиран с лебедка, а в екипажа беше включен екип от Група 996, изпълняваща спасителни операции за военновъздушните сили. Ако се наложеше, шейх Саид можеше да бъде спуснат върху палубата на траулера на Хизбула. А Дан Сарел беше обучен за издигане с хамут.
— Не съм сигурен, че Сарел ще е в състояние да го направи — със съмнение каза Ицик. Беше виждал в какво състояние се връщат пленниците.
— Не се тревожи за Дан — отвърна Ами. Досега командирът на кораба не беше споменавал, че познава лично Сарел от годините, когато са служили заедно в „шайетет“. Нито пък, че лично е командвал кораба, от който Сарел е тръгнал в нощта на пленяването му. — Когато види лицето ми, той вероятно направо ще скочи във водата и ще доплува до нас.
Ицик не отговори. Съмняваше се, че Сарел изобщо ще може да ходи.
— Я ми кажи нещо, Ами. — Ицик се опита да прикрие следващия си въпрос като обикновено любопитство. — Каква повреда може да причини на кораба ти една ракета? — Той погледна към ветрилото от сонарни чинии и радарни антени върху контролната кула.
— Ракета ли?
— От кораб към кораб, да речем.
— Спомни си „Ейлат“. — Ами цитира предупреждението за бдителност към всички самонадеяни капитани. През 1967 година израелският разрушител „Ейлат“ беше ударен от ракета СТИКС, изстреляна от египетска установка „Комар“, закотвена в Порт Саид.