Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Какво е това, по дяволите? — извика той.
— Тест на „Вулкан“ — отговори Ами.
Ицик погледна към предната кула и 20-милиметровото дуло на оръжието.
— В такова време? — Той гледаше как хеликоптерът се отдалечава.
— Ние не избираме времето — каза Ами. — Оставяме тази работа на Аллах — изрече той с арабски акцент.
— Като стана дума — извърна се Ицик. — Как е нашият гост?
Шейх Саид, духовният водач от Хизбула, който представляваше разменната монета на израелския кораб в предстоящата среща, обитаваше една от офицерските каюти под палубата. Той беше настоял да се преоблече в дрехите, които е носил в нощта, когато беше пленен в Южен Ливан. И така, въпреки зимата сега беше облечен в сивата памучна нощница и кожени сандали, които беше нахлузил набързо, когато командосите го бяха измъкнали през балкона. Той почти не говореше, а само си шепнеше молитви и никой не знаеше дали смята предстоящата размяна за щастлив ден на освобождение или срамно предаване, вместо което е за предпочитане да намери начин да се самоубие. Не му се разрешаваше да се разхожда свободно, защото на борда имаше много оръжия, но люкът на каютата беше отворен в знак на уважение. Двама запасни капитани от „Саярет А-Друзим“, батальон от говорещи арабски израелци, стояха на пост в коридора. Мъжете не бяха мюсюлмани, но спокойно можеха да пазят мюсюлмански духовник и да се преструват успешно, че уважават сана му.
Дори и да се радваше на онова, което му предстои, шейх Саид не го показваше. Той лежеше върху тънкия дюшек на койката, като се държеше за преградата, за да не се търкулне на пода. Гледаше в тавана и гладеше черната си брада със свободната длан.
— Дори и да страда от морска болест, сигурно си гълта слюнките — каза Ами.
— Че той прави все това вече трети ден.
Внезапно високоговорителят върху летателната площадка изрева заповед.
— Готови за изпитване на оръжията!
Двамата мъже бяха много близо до предната кула. Ами се обърна към Ицик.
— Искаш ли да влезем? — Щеше да стане още по-шумно от изстрелите.
Ицик отхвърли предложението със смръщен поглед. Ами сви рамене, закрепи се с крак към един от вертикалните пръти на парапета и запуши ушите си с пръсти. Генералът не предпази ушите си. Май още не беше се самонаказал достатъчно.
В далечината сред мрачното небе хеликоптерът пусна някакъв предмет, чието падане веднага беше забавено от бял парашут, докато машината бързо се отдалечи.
Предния купол се събуди с вой, а черните дула на „Вулкан“ заподскачаха нагоре-надолу. Внезапно оръдието забуча и макар да се намираше сред безкрая на откритото море, звукът беше като от затворен в метална каросерия работещ електрически трион. Ицик трепна, когато куршумите литнаха във въздуха, а следите им оставиха зад себе си червени лъчи като от лазер на рок-концерт. Целта изчезна сред искри и падащи надолу останки. Оръдието беше стреляло само секунда, но главата на Ицик звънтеше, а ушите му бяха оглушени като напълнени с памук.
Четирима от контингента на морските командоси се появиха върху палубата и тръгнаха към кърмата и черния гумен „Зодиак“. Бяха облечени в леководолазни костюми и спасителни жилетки, но освен плавниците, маските и шнорхелите не носеха специално оборудване с кислородни бутилки. Те щяха да се хвърлят в морето, ако завръщащият се „Делфин“ претърпи някаква авария.
Ами извади микрофона на моторолата, който висеше на колана му. Погледна към небето и заговори.
— Хеликоптерът се връща. Намали до десет възела.
— Десет възела, слушам — отговориха от мостика.
Корабът намали ход, но продължи да подскача върху вълните и площадката за кацане се люшкаше непрестанно. Хеликоптерът се появи откъм кърмата и увисна над нея, като че пилотите размисляха дали да не дезертират към Крит. Наземният екипаж за хеликоптера хвана здраво въжетата за превързване към палубата.
— Дръж го на прав курс и стабилен, Цви — заповяда Ами на рулевия си.
Ицик поклати глава.
— Това е все едно колибри да се опитва да чука акула отзад.
Внезапно пилотите се решиха, хвърлиха се напред към площадката и изключиха двигателите. Плазовете изскърцаха по метала, а мъжете от наземния екипаж се приведоха да се предпазят. После палубата се надигна и изпъна въжетата. Мъжете се хвърлиха напред и хванаха птичето.