Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
В мига след шамара Рут осъзна, че всъщност е имало предупреждение. В начина, по който Мартина отвори вратата и влезе в стаята, в блясъка на очите и в тежкото й дишане. Тялото й сякаш се беше напрегнало ужасно и когато Рут се изправи бавно от леглото, Мартина като че гледаше през нея към нещо, което караше лицето й да почервенее и горната й устна да се свие злобно над зъбите.
Внезапно Рут хвръкна във въздуха, главата й се блъсна в ъгъла, където се събираха стените. Косата й се пръсна около лицето, тя се плъзна надолу и седна върху възглавницата с разперени крака като дете, което си играе с пясък. Бузата й пламтеше като жигосана и усещаше в устата си металния вкус на кръвта от прехапаната устна. Но сълзите й не бяха емоционални, а просто от силата на болката, тя реши да не ги бърше, когато вдигна ръка, отметна косата от лицето си и я закрепи зад ухото.
— Проклетият ти баща! — изрева на немски Мартина, вдигнала крак върху тясното легло. Тялото й се гърчеше, а ръцете стискаха въздуха, сякаш се мъчеше да удуши някакъв призрак. Беше облечена в черен пилотски комбинезон, изцапан с петна от масла и кал, обута в кожени танкистки боти с незавързани връзки. Алуминиевата врата към помещението беше останала отворена и Мартина сигурно усети разтревожения поглед на Юсуф откъм кухничката, защото внезапно се извърна и я ритна с крак, за да се затвори. При обикновени условия стените на фургона биха потреперили от такъв удар, но тъй като беше закопан под земята, се чу само силен удар, последван от шепота на смъкващ се пясък.
Рут трепна от това второ доказателство за яростта на Мартина. До този момент жената изглеждаше непоклатима. Човек можеше да се възхити на хладното й държание въпреки напрежението. По време на кратките им срещи тя се държеше спокойно, макар и без симпатия, но изражението й понякога се доближаваше до усмивка. Рут разбираше, че това се дължи на по-добрата позиция, която жената има в играта. Увереността на Мартина беше стопила надеждата на Рут и я хвърляше в дълги часове на паника и отчаяние.
Но сега беше различно. Нещо, което бащата на Рут е направил, казал или не успял да свърши, беше отворило пролука в бронята на жената и причинило това избухване. Защото за пръв път след отвличането си Рут се почувства по-силна заради неочакваната жестокост на Мартина.
Тя наблюдаваше внимателно как Мартина внезапно спря пред високото огледало върху вратата на шкафа. Вдигна ръце и ядосано разроши късата си руса коса, която литна нагоре и настрани. После внезапно дръпна вратата на шкафа и измъкна черната траурна рокля, с която беше пътувала Рут. Погледна я, блъсна вратата на шкафа и се опита да разкъса дрехата, но платът не поддаде.
— Мамицата му! — изпищя на немски тя. В следващия миг в ръката й се появи къс нож и тя накълца с него роклята на ивици. Хвърли парцала в ъгъла, ругаейки като разярената сестра от приказката, която е решила, че тази Пепеляшка няма да бъде допусната на бала.
Рут се понамести, опряла гръб върху задната стена на фургона. Вдигна босите си крака върху грубото вълнено одеяло. Бяха й хвърлили долнището на сив анцуг и един от онези тъмносини военни пуловери с плат на раменете и лактите, защото във фургона нямаше отопление, а нощите бяха много студени. Но прибраха обувките й.
Тя облиза устните си и усети топлата кръв, а после опипа с върха на езика си раната от вътрешната страна на бузата. Стисна с ръце края на одеялото. Мартина още държеше ножа. До този момент Рут не мислеше, че би могла да надвие тази жена. Но ако това острие се приближи, тя ще се хвърли върху Клумп, ще я притисне към пода и ще я блъска, докато не я откъснат от окървавеното й тяло. Идеята накара сърцето й да се разтупти, а от дясната й мишница се проточи тънка струйка пот.
Но Мартина сякаш беше забравила, че в стаята има друг човек. Тя не гледаше Рут, която сега нямаше за нея повече значение от счупена поради яд ваза. Обърна гръб на ниското легло и приседна в ъгъла му, стиснала ножа и почукваща с дръжката му по коляното си. Гърбът й трепереше, докато тя шепнеше на немски.
— Мамо, извинявай, извинявай.
Рут затаи дъх. Опитваше се да чуе шепнещите демони, излизащи от устните на Мартина. Чудеше се какво общо има майка й.
— Дяволите ще го вземат и ще гори в ада, ако те нарани. — Гласът й беше като детско ридание, задавен от сълзи. — Ще те спася, мамо, кълна се. Ще те спася и пак ще унищожа мръсната сделка. Ще си разменят само кръв и кости.
Лявата буза на Рут туптеше, а под косата й, където главата й се беше ударила в стената, растеше цицина. Но тя пренебрегна болката и опита да се концентрира. Безкрайните часове в студената метална пещера я бяха изтощили и замаяли, но разбираше, че има някаква възможност. Едно малко прозорче се беше отворило и през него тя можеше да зърне истината за положението, в което се намира. Но трябваше да разбере бързо за какво става дума.