Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Причината не беше в това, че партньорът му Фахми, който похъркваше в спален чувал върху задната седалка, не му беше предложил да изкара своя дял от дежурството. Просто всеки път, когато Фуад минаваше на задната седалка да си почине, започваше да се върти като котка в чувал и не можеше да затвори очи.
Беше лудост да стоят с дни тук на паркинга на американската военноморска болница. Да, местеха колата от време на време, но бяха принудени да паркират винаги така, че главният вход да е пред очите им. Това също беше глупаво, тъй като болницата имаше и много други изходи и трябваха поне двадесет души, за да бъдат наблюдавани всичките.
Вярно, Мартина им беше обяснила, че самото им присъствие тук е важно. Че то е доказателство пред полковник Баум, че тя поддържа контингент от хората си на американска земя, предположение, че той и Фахми са само върхът на айсберга от наблюдатели. Но с отминаването на всеки час му ставаше все по-ясно, че са били изоставени, за да бъдат пожертвани.
Американците сигурно вече са открили скритата лимузина и катафалка, взели са отпечатъци и са намерили улики. Със сигурност портрети по описание за него и Фахми вече се намират в ръцете на стотици полицаи, детективи и разузнавателни агенти. Федералните съдии са насъбрали купища обвинения, които, като включат морския офицер, детектива от Ню Йорк, морските пехотинци в Мериленд и дъщерята на Баум, ще бъдат за въоръжено нападение, убийство, отвличане, кражба, саботаж и Аллах знае още какво.
Той стисна кормилото и се взря в каменната болнична сграда, представяйки си как зад всеки тъмен прозорец сега му се присмиват мъже с бинокли.
— Мамицата им — изруга тихо той, но веднага се покая заради разклатената си вяра. Наложи си да мисли с известна логика, да събере отново спокойствието, което го беше спасило от дезертиране през три безкрайни дни и мразовити нощи.
Двамата с Фахми са още тук и не са ги хванали. Трябваше да има причина за това. Никоя радиостанция или вестник не бяха споменали който и да било от драматичните инциденти, но със сигурност, ако Мартина и останалите мъже бяха хванати или убити, американските медии щяха да празнуват по типичния за тях начин, макар първоначално правителството да забрани споменаването за нападението на военния конвой. А ако Мартина би пожелала те да се оттеглят, със сигурност щеше да се свърже с тях чрез посредници. Но клетъчният телефон в хондата не беше звънял нито веднъж.
Мълчанието можеше да означава само едно. Патова ситуация. Сигурно си имаше причини за това. Мартина все още притежаваше торпедото и момичето, Баум продължаваше да лежи в болничното си легло и никой не смееше да възпламени веригата от експлозивни събития.
Той погледна към телефона, скрит в малка оранжева чантичка и включен към акумулатора през запалката на колата. Пепелникът вече преливаше от фасове. Фуад не беше пушил почти пет години, но след първия подлудяващ ден на паркинга пред болницата беше купил един стек „Кент“ и започна да го унищожава, защото нямаше какво друго да прави, освен да пуши. И да чака. Да, имаше начин да се свърже с Мартина. Един чуждестранен номер, на който да предаде съобщение. Но инструкциите бяха ясни: да го използва само ако Баум си тръгне от Бетесда, което, доколкото знаеше, засега не се беше случило. Какво друго съобщение би могъл да изпрати? „Тук сме? Моля те, кажи ни дали още ни обичаш?“
Едва не се изсмя на собствената си слабост.
Поуспокои се и изпъна изтръпналите си крака. Следващия път, реши той, ако има такъв и Аллах пожелае, ще си наема „Линкълн“. Наум го произнесе „Линко-лен“.
Той бръкна в хартиената торба и извади малка бутилка с портокалов сок. Цитрусовата напитка направо изгори свития му стомах и той си напомни да каже на Фахми следващия път да купи минерална вода и някакви хапчета против киселини.
Реши да включи двигателя и да си пусне радиото. Макар че американските диджеи и тътенът на безбожната им музика го дразнеха, звуците поне щяха да запълнят малко бездната на самотата му. Беше му трудно да разбира английската лирика на западната музика и толкова му липсваше иронията на леката тъга в песните на „Ю-Ту“.
Патова ситуация. Добре, даже и да са наречени за жертвени агнета, вързани на това място, те все пак служат на някаква цел. Господ сигурно ще ги награди заради верността.
Фуад погледна над мокрите покриви на другите паркирани коли към входа на болницата. Беше ранна вечер и високите стъкла на фасадата бяха осветени. Фоайето се изпразваше от посетители, защото часовете за свиждане приключиха. Вече познаваше ритъма на сградата: кога човешкият поток се увеличава и кога намалява, кога става смяната на военния персонал, кога се появяват и кога си тръгват чистачите. Как винаги докарват изписаните пациенти до входната врата в инвалидни колички независимо от състоянието им.