Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Плешивият мъж заговори спокойно на чист американски английски, без никакъв акцент.
— Както виждате, господа — заяви офицерът от ЦРУ с леко повишен глас, за да не го заглушава чукането на дъжда по покрива, — аз не съм подполковник Бенжамин Баум.
Фуад искаше да отговори, да отвърне на това нарушение на исканията на Мартина с мощна заплаха. Но от сухия кладенец на гърлото му не излезе нито звук.
— Подполковник Баум е в Северна Африка — продължи мъжът. — А утре сутринта майката на госпожа Клумп ще бъде при него. — Той замълча, за да е сигурен, че току-що изречените факти са добре разбрани. После бръкна в джоба на халата си и хвърли една бяла картичка върху скута на Фуад. — Кажи на шефката си, че Баум иска да направят размяна.
Фуад насила откъсна очи от лицето на мъжа. Погледна към картичката. Върху нея беше написан само телефонен номер.
Когато отново вдигна глава, всички с изключение на един от мъжете, си бяха тръгнали. Колите излизаха от паркинга, а проливният дъжд пръскаше върху горещата кожа на лицето му.
Самотният стрелец стоеше пред бронята на колата с поглед, забит в тях. После бавно скри автомата под якето си. Но преди да се обърне, той вдигна показалец, насочи го напред и имитира стрелба в челото на Фуад.
19.
Средиземно море
Генерал Ицик Бен-Цион изстрадваше ужасяващото напомняне, че в сравнение със зловещите политически машинации на човешките държави могъществото на морето е като убийствен удар на слонски крак.
Почти го беше забравил, защото бяха изминали много години от онова кратко лято между дипломирането от гимназията и постъпването му в армията. Беше намерил работа на един товарен кораб, който отплава от Хайфа, и на борда на тази развалина от скърцащо желязо за пръв път разбра, че моряците са като пътниците в самолет. Изоставили логиката си у дома, докато се доверяват на механичните измишльотини да ги прекарат през жестоките капризи на небесата. Спомни си как даже мекотата на лятото през август може внезапно да те предаде. Слънцето да изчезне, синьото небе да почернее и лятното огледало на Средиземно море да се надигне в милион побелели юмруци. Сега, посред зима, равнината отпред му беше като маса от сивозелени хълмове, полудели от капризите на някакъв космически миксер.
Стоеше почти по средата на палубата на „Алия“, ракетоносец клас „Саар“–4.5 на израелската флота, стиснал парапета откъм десния борд и залепил здраво бойните си боти върху клатещата се повърхност. Лявата му ръка се размахваше във въздуха за равновесие, тъмносиня бейзболна шапка засенчваше очите му, яката на офицерското яке беше вдигната и той изглеждаше така, сякаш се опитва да контролира клатушкането на кораба с тялото си.
Ицик вече беше прекарал толкова много време върху палубата, че екипажът му прикачи прякора „лудия сърфист“.
По всякакви морски стандарти ракетоносецът не беше голям кораб. Сивият бързоходен боен съд с цвят на акула беше дълъг само шестдесет и два метра от носа до кърмата, където групата морски командоси бяха завързали гумената си лодка „Зодиак“ заедно с нападателната си подводница „Снунит“. Но четирите му дизелови двигателя го движеха леко по водата със скорост от тридесет и два възла, макар да беше натъпкан с екипаж от четиридесет и пет офицери и моряци и натоварен с четири установки „Габриел Марк II“ за изстрелване на ракети земя-земя, едно 76-милиметрово куполно оръдие „ОТО-Мелара“, противовъздушна отбранителна система „Вулкан“, ракетна система земя-въздух „Барак“. На борда имаше още различни 20-милиметрови, 0,5-инчови 7,62-милиметрови оръжия със съответните амуниции, запаси, както и радар за огневи контрол, електронни уредби за контрамерки и бойни системи против подводници. На всичкото отгоре той изпълняваше ролята на един от израелските „самолетоносачи“, тъй като разполагаше с платформа зад мостика, където можеше да кацне един от хеликоптерите АС 365 „Делфин“, служещ за различни цели — от въздушно нападение над обекти до спасителни операции в морето.
Корабът беше бърз и чудесен боен морски съд, а екипажът му твърдеше, че притежава плавателните възможности на надут презерватив, задвижван от космическа ракета.
Ицик наблюдаваше носа, който се издигаше бавно към бледорозовото небе, а после се забиваше във високите вълни, обливащи палубата с кипяща пяна. Докато вятърът се мъчеше да го захапе, корабът се накланяше силно вдясно, после наляво и целият процес се повтаряше непрекъснато, а корпусът издаваше звук като от варел, върху който удрят с гумен чук. Откъм високите, тънки облаци не валеше, но вятърът носеше водните капки от разбиващите се вълни хоризонтално по палубата. Ицик почти се усмихна, когато си помисли за тревогата на еколозите, че човекът скоро щял да унищожи Земята. След един час в морето човек разбира, че може да унищожи само себе си и няколко нещастни себеподобни, а Земята едва ли ще забележи, че се е случило нещо.