Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Назъбени върхове, сякаш трънен венец, увенчаваха в далечината могъщия силует на планините Ранг’Шада. Мрачните и опасни гори на свой ред обгръщаха и пазеха отдалечения дом на Шота. Тези гори държаха хората далеч от Агаден, далеч от вещицата.
В неподвижната пелена от застояли аромати се чуваха подвиквания, прещраквания и цъкания. Калан потърка ръцете си с длани, въпреки че въздухът бе влажен и топъл. Студът я обливаше отвътре.
През мънички, откъслечни пролуки сред гъстата горска растителност Калан различи розовото сияние на небето. Сигурно току-що се бе зазорило. Но Калан знаеше, че дневната светлина няма да разведри особено сумрака по тези места. Дори в най-слънчев ден мрачната гора си оставаше безрадостно тъмна.
Калан пристъпи внимателно, вглеждайки се в краката си за висящи лиани и взирайки се в движещата се мъгла, която — както й се струваше — прикриваше съществата, издаващи съскащите и прещракващи звуци, странните подвиквания. От повърхността на застоялата вода, напластена под гъстата растителност в краката й, сякаш я гледаха очи.
Калан направи още една внимателна крачка и спря. Осъзна, че без ориентир в непроницаемата джунгла не знае накъде да върви. Нямаше как да разбере накъде е север и накъде юг. Гората изглеждаше еднаква във всички посоки.
Осъзна още и че няма представа дали Шота си е у дома. Последния път двамата с Ричард я бяха видели в селото на Калните. Шота бе изгонена от дома си от магьосник, последвал Пазителя. Твърде бе възможно вещицата да не си е у дома.
Не, Надин я бе посетила. Шота е тук. Калан направи още една крачка.
Нещо я сграбчи за глезена и издърпа крака й рязко назад. Тя тупна шумно на земята.
Върху гърдите й скочи тежка тъмна фигура, въздухът напусна дробовете й.
Измежду остри зъби, задръстени със сива гнилоч, се чу съскане, облъхващо я с дъх на разложено.
— Красива дама!
Калан с мъка си пое дъх:
— Самюъл! Махай се от мен!
Силните пръсти се впиха в лявата й гърда. Безкръвните устни се дръпнаха назад в зловеща усмивка.
— Може пък Самюъл да изяде красивата дама!
Калан притисна острието на костения си нож в набръчканата кожа на врата на Самюъл. Докопа един от дългите му пръсти и го изви назад, докато той изпищя и пусна гърдата й.
Притисна ножа в гърлото му.
— Може пък да те дам за храна на онези същества във водата ей там. Как ти се струва? Да ти прережа ли гърлото? Или предпочиташ да се махнеш от мен?
Плешивата, петниста сивкава глава се дръпна назад. Двете жълти очи, сякаш чифт фенери в мъгливата светлина, заблестяха с омраза насреща й. Тя внимателно се извъртя встрани, за да се изправи. Не отделяше ножа си от гърлото му.
Восъчната му кожа бе полепнала с мъртви листа и горска растителност. Една дълга ръка се вдигна и посочи в черната мъгла:
— Господарката те чака.
— Тя откъде знае, че съм тук?
Гротескното лице се разцепи със съскаща усмивка.
— Господарката знае всичко. Следвай Самюъл. — Той заподскача напред, после спря и се обърна през рамо: — Щом господарката приключи с теб, Самюъл ще те изяде.
— Може би имам за Шота нещо, което не е очаквала. Този път тя допусна грешка. Щом приключа с нея, може да останеш без господарка.
Приведената фигура я гледаше и преценяваше. Безкръвните устни се дръпнаха встрани, чу се съсък.
— Господарката ти те чака.
— Продължавай.
Кльощавата, плешива, дългоръка фигура най-сетне продължи напред. Заобикаляше опасности, невидими за Калан, сърдито й сочеше неща, които да избягва. Растения, покрай които той бе минал, посягаха към нея, но не успяваха да я достигнат. Корени се стрелваха към глезените й.
Тънката фигура, облечена само с широки панталони, закрепени с презрамки през раменете, от време на време поглеждаше през рамо, за да е сигурен, че тя го следва. На няколко пъти се изкикоти с отвратителния си смях.
След известно време излязоха на някаква пътека и не след дълго през плътната маса от преплетени клони и гъста растителност започна да прозира повече светлина. Калан следваше отвратителното дребно същество, докато най-накрая излязоха от гъстата гора и се озоваха на ръба на висока скала.
В далечината долу се простираше ослепителната долина, приютила дома на вещицата. Това, че мястото бе наистина красиво, не стопи възела, пристягащ на топка стомаха на Калан. Цялата долина бе заобиколена от масивни скалисти върхове, изстрелващи се право в небето. Напъпилите дървета в спокойната долина долу се полюшваха леко на сутрешния бриз.