Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Да се слезе по отвесните скали изглеждаше невъзможно, но Калан знаеше от предишния път, когато бе идвала тук, че в скалата има издялани стъпала. Самюъл я поведе през мочурище, осеяно с храсталаци, гъсти дървета и зеленясали камъни, към място, което би било почти невъзможно да намери без негова помощ. Пътека, скрита зад камъни, дървета, папрат и всякаква растителност, се виеше към ръба на пропаст и извеждаше към стъпалата, спускащи се по скалната стена.
Самюъл посочи към долината:
— Господарката.
— Знам. Давай напред.
Калан последва Самюъл надолу по ръба на скалата. Част от пътя представляваше тясна пътека, но повечето бе хиляди стъпала, врязани в назъбената скалиста плоча. Те се извиваха надолу, от време на време свърваха рязко под горните.
Долу в далечината, в средата на долината, между поточета, огромни дървета и хълмисти ливади, се простираше изящният дворец на Шота. Кулите бяха увенчани с разноцветни знамена, сякаш оповестяващи началото на пищен фестивал. Тя чуваше плющенето им на вятъра. Не можеше да се наслади на истинската красота на мястото. Приличаше й на сърцевината на огромна паяжина. Място, изпълнено с постоянна заплаха. Заплаха за Ричард.
Самюъл подскачаше по стъпалата отпреде й, щастлив да се завърне под закрилата на господарката си и без съмнение мислейки си как ще си сготви Калан, щом господарката му приключи с нея.
Калан почти не забелязваше омразата, блестяща в жълтите му очи. Самата тя бе потънала в свой свят, изпълнен с не по-малко свирепа ненавист.
Шота иска да нарани Ричард. Тази мисъл не излизаше от главата й. Вещицата се мъчи да отнеме щастието на Ричард. Да му причини страдание.
Калан усети как я изпълва кипяща от ярост сила, готова да изригне по даден знак и да елиминира заплахата срещу Ричард. Най-сетне откри начин да се справи с Шота. Срещу Субстрактивната магия вещицата е безсилна. Магията на Калан може да помете всяко заклинание, изпратено от Шота насреща й.
Калан откри пътеката, пролуката през защитния лабиринт около магията й. Сърцевината на силата. Тази страна на нейната магия бе защитена от възприятията, ръководещи употребата й. Също както Магьосническата кула бе оградена от всякакви щитове, така и тук имаше начин да се мине. Тя бе открила начин да влезе в Кулата и благодарение на ума си откри основанието за преминаване през множеството забрани, възпрепятстващи употребата на магията й.
Призова древната си сила, нейната деструктивна мощ.
Калан усети как силата изпълва всяка фибра на тялото й. Около юмруците й засвятка синя светлина.
Без малко да се загуби в транса на откритата цел.
За пръв път не изпита страх от вещицата. Ако Шота не се закълне да остави Ричард на мира, да му позволи да живее собствения си живот, преди края на този ден, от нея ще остане само пепел.
В основата на скалата Калан последва Самюъл по пътя, виещ се между рехаво гористите възвишения и зелените поля. Между пробягващите по небето облаци проблясваха заострените, врязващи се в небето силуети на заснежените планински върхове. С издигането на слънцето по-високо над върховете небето ставаше все по-синьо.
Калан се чувстваше толкова пълна със сила, че бе готова да помести всичките околни върхове. Трябваше само Шота да направи или каже едно-единствено грешно нещо. Да й докаже, че наистина е заплаха за Ричард. И с нея бе свършено.
Пътят тръгна леко нагоре и през пролуките между дърветата Калан мерна кулите на двореца й. Самюъл погледна през рамо да види дали тя го следва, но Калан вече нямаше нужда от него. Знаеше, че Шота я чака в горичката долу.
Вещицата бе последният човек, с който Калан имаше желание да се среща пак. Но щом се налагаше, този път предпочиташе да е според нейните правила.
Самюъл спря и посочи с дълъг пръст:
— Господарката — жълтите очи проблясваха срещу Калан. — Господарката те чака.
Калан вдигна предупредително пръст насреща му. От ръката й пробягаха нишки синя светлина.
— Ако ми се пречкаш или се опиташ да се намесиш, с теб е свършено.
Той отмести поглед от пръстите към очите й. Безкръвните му устни се изтеглиха встрани, чу се съсък, после той изчезна между дърветата.
Калан продължи надолу по хълма към мястото, където я чакаше вещицата, обвита в облак от магическа сила. Лъхаше пролетен вятър, денят бе ведър и ясен. В душата си Калан не усещаше ведрина.
Под балдахин от клони на клен, ясен и дъб бе поставена маса с бяла покривка, върху която бе сервирана храна и питиета. Зад масата, възкачен на три квадратни бели мраморни платформи, бе поставен масивен трон, украсен със златни листа на увивни растения, змии и зверове.
На трона царствено седеше Шота, прехвърлила небрежно крак връз крак, взряла надвременния си бадемов поглед в приближаващата Калан. Ръцете й почиваха върху огромните високи странични облегалки с надменно отпуснати китки върху златните топки, сгушили се сякаш за милувка под пръстите й. Богат балдахин от червен брокат, поръбен със златен ширит, закриваше обитателката на трона от сутрешното слънце и въпреки това лъскавата й кестенява коса блещукаше, сякаш галена от слънчеви лъчи.